— Наистина — съгласи се Клариса. — Пипа се боеше до смърт от нея.
Сър Раулънд отиде при Клариса на канапето.
— Наистина беше шокиращо — промърмори той.
Клариса сви юмруци и се намръщи ядосано.
— Всеки пък, когато се сетя за Миранда, ме хваща бяс — каза тя. — Колко страдание е причинила на Хенри и какво е преживяло това дете заради нея. Все още не мога да разбера как може една жена да постъпва така.
— Наркотиците са отвратителна работа — продължи сър Раулънд. — Променят самия човек.
Те поседяха известно време в мълчание, после Клариса попита:
— Как мислите, кое я е накарало да ги започне?
— Мисля, че я научи приятелят й, онази свиня Оливър Костело — заяви сър Раулънд. — Смятам, че той е в бизнеса с наркотици.
— Той е ужасен човек — съгласи се Клариса. — Винаги съм смятала, че е истинско чудовище.
— Тя сега е омъжена за него, нали?
— Да, ожениха се преди около месец.
Сър Раулънд поклати глава.
— Е, поне няма съмнение, че Хенри постъпи правилно, като се отърва от Миранда — каза той. — Свестен човек е Хенри — заяви сър Раулънд наблягайки на думите си. — Наистина много свестен.
Клариса се усмихна и тихо прошепна:
— Мислите ли, че е нужно да ми го казвате?
— Знам, че не говори много — продължи сър Раулънд. — Той е от хората, за които се казва, че са резервирани, но въпреки това е един безхитростен човек. — Той направи пауза и сетне додаде: — Онзи младеж, Джереми. Какво знаете за него?
Клариса отново се усмихна.
— Джереми ли? Много е забавен — отвърна тя.
— Пфу! — изсумтя сър Раулънд. — Хората в днешно време мислят само за забавления. — Той погледна сериозно Клариса и продължи: — Нали няма… нали няма да извършите някоя глупост?
Клариса се разсмя.
— Да не взема да се влюбя в Джереми Уоръндър ли? — допълни тя. — Нали това искате да кажете?
Сър Раулънд я гледаше все така сериозно.
— Да — отговори той, — точно това исках да кажа. Той, изглежда, е много увлечен по вас. Всъщност май не може да стои мирен, когато сте заедно. Но бракът ви с Хенри е много щастлив и аз не искам да сторите нещо, с което да го застрашите.
Клариса топло му се усмихна.
— Наистина ли мислите, че бих направила подобна глупост? — попита закачливо тя.
— Това безспорно би било безкрайно глупаво — посъветва я сър Раулънд. Той помълча, преди да продължи: — Знаете ли, Клариса, скъпа. Вие израснахте пред очите ми. Наистина означавате много за мен. Ако някога изпаднете в беда, каквато и да е тя, няма да забравите стария си покровител, нали?
— Разбира се, Роли, скъпи — отговори Клариса. Тя го целуна по бузата. — И няма защо да се тревожите за Джереми. Наистина няма за какво. Знам, че той е много чаровен, симпатичен и прочие. Но вие ме познавате, аз просто се забавлявам. Ей така, на шега. Нищо сериозно.
Сър Раулънд щеше отново да каже нещо, когато изведнъж откъм френските прозорци се появи мис Пийки.
Глава четвърта
Този път мис Пийки беше свалила ботушите сега стоеше по чорапи. В ръцете си държеше глава цветно зеле.
— Дано не възразявате, че се появявам в този вид, мисис Хейлшъм-Браун — прогърмя тя, докато крачеше към канапето. — Оставих ботушите отвън, за да не цапам стаята. Само искам да видите това зеле. — Тя заплашително се надвеси на облегалката на канапето и го бутна току под нос на Клариса.
— Ами изглежда много… ъ-ъ-ъ… хубаво — бе всичко, което Клариса успя да каже в отговор.
Мис Пийки бутна зелето към сър Раулънд.
— Погледнете го! — нареди му тя.
Сър Раулънд направи каквото му казаха и сетне се произнесе:
— Не виждам нищо нередно в него — заяви той. Но все пак взе зелето, за да го разгледа по-внимателно.
— Разбира се, че няма нищо нередно — излая насреща му мис Пийки. — Вчера занесох в кухнята точно същата глава като тази и онази жена там… — Тя прекъсна мисълта си, за да вметне между другото: — Разбира се, не искам да кажа нищо лошо за прислугата ви, мисис Хейлшъм-Браун, макар да имам доста за казване… — след което се върна към предишната си мисъл и продължи: — Тази мисис Елгин обаче има нахалството да ми каже, че главата била мизерно малка и тя нямала да я сготви. Каза нещо от рода на „Ако не можете да отгледате нещо по-добро в градината, по-добре си намерете друга работа“. Бях толкова ядосана, че ми идеше да я убия!