– Може ли да се кача?
– Да, давай.
Дан прокара ръка по лицето си. Изглеждаше безкрайно изморен и тъжен.
– Искам и аз да дойда – каза Ема, но Дан клекна до нея, заговори й успокоително и я убеди да остави Ерика да се качи при мама сама.
Спалнята на Дан и Ана се намираше веднага след стълбите, вдясно. Ерика вдигна ръка да почука, но се спря и вместо това внимателно открехна вратата. Ана лежеше обърната към прозореца. Следобедната светлина падаше върху главата й и кожата й блестеше изпод наболата коса. Болка прободе сърцето на Ерика. Винаги бе изпълнявала ролята по-скоро на майка, отколкото на кака на Ана, но през последните години двете започнаха да се отнасят една с друга като сестри. Ето че внезапно се бяха върнали в предишното положение. Ана беше малка и ранима, а Ерика притеснена и бдяща.
Дишането на Ана бе равномерно и спокойно. Тя изскимтя леко и Ерика осъзна, че спи. Промъкна се до леглото и внимателно седна на ръба, така че да не я събуди. Постави нежно ръка върху бедрото на сестра си. Независимо дали Ана искаше, или не, Ерика смяташе да бъде до нея. Те бяха сестри. Бяха приятелки.
– Татко се прибра! – викна Патрик високо и се заслуша за обичайната реакция.
Както и очакваше. Чифт пъргави крачета затрополиха по пода и секунда по-късно Мая изскочи иззад ъгъла и се втурна право към него.
– Таткооо!
Разцелува го по цялото лице, сякаш се бе върнал от околосветско пътешествие, а не от работа.
– Ето го момичето на татко.
Той я прегърна силно, зарови нос във врата й и вдиша специалния аромат Мая, който винаги караше сърцето му да прескочи един удар.
– Мислех, че ще работиш само на половин ден.
Майка му избърса ръце в една кърпа и го изгледа по същия начин, както когато беше тийнейджър и се случеше да се прибере по-късно от обещаното.
– Да, знам, но се почувствах много добре да се върна на работа, затова останах по-дълго. Но я карам по-спокойно. Нямаме спешни случаи.
– Ти си знаеш най-добре, но аз бих слушала тялото си. Такива неща трябва да се взимат на сериозно.
– Да, да.
Патрик се надяваше, че майка му скоро ще смени темата. Нямаше нужда да се притеснява за него. Ужасът, който бе изпитал в линейката на път към болницата, все още не го напускаше. Тогава си помисли, че ще умре. Беше напълно убеден в това. В главата му, надмогвайки болката в гърдите, се въртяха образите на Мая, Ерика и бебетата, които никога нямаше да види.
Чак когато се събуди в интензивното, Патрик разбра, че е оцелял и че случилото се е било предупреждение от страна на тялото му, което му казва да я кара по-полека. Но след това му съобщиха за катастрофата и нова болка зае мястото на предишната. Когато го закараха при близнаците и ги видя за пръв път, първоначалното му желание бе да обърне инвалидната си количка и да излезе обратно през вратата. Мъничките им гърди се издуваха с усилие, а от време на време през телата им преминаваха спазми. Патрик не вярваше, че нещо толкова дребничко може да оцелее, затова не искаше да се приближава, не искаше да ги докосва. Защото не знаеше дали би могъл да се сбогува с тях.
– Къде са братчетата? – попита той Мая.
Продължаваше да я държи в прегръдките си, а тя бе увила здраво ръце около врата му.
– Спят. Но се наакаха. Много. Баба избърса акото. Пфу, как миришеше – каза тя и сбърчи цялото си личице.
– Държаха се като малки ангелчета – намеси се Кристина и грейна. – Изядоха почти по две бутилки бебешко мляко, след което заспаха без проблеми. Е, след като първо се изакаха, както каза Мая.
– Ще се кача да ги видя – каза Патрик.
Откакто ги взеха от болницата, той свикна през цялото време да бъде близо до тях и днес, на работа, това много му бе липсвало.
Качи се на горния етаж и влезе в спалнята. Не искаха да ги разделят, затова бяха сложили момчетата в едно креватче. Сега се бяха сгушили толкова плътно един до друг, че нослетата им се допираха. Ноел беше положил ръката си върху Антон, сякаш го защитаваше. Патрик се зачуди какви щяха да са ролите им в бъдеще. Ноел изглеждаше малко по-уверен, малко по-шумен от Антон, който пък обикновено бе по-доволен. Никога не се оплакваше, стига да имаше достатъчно храна и да можеше да спи, когато е изморен. Ноел, от друга страна, вдигаше олелия, ако нещо не му е наред. Не обичаше нито да го обличат, нито да му сменят пелените. А най-ужасно беше къпането. Ако се съди по писъците му, водата трябва да беше нещо опасно за живота.
Патрик дълго остана наведен над детското креватче. Очите и на двете бебета се мърдаха под клепачите. Зачуди се дали им се явяват едни и същи сънища.