– Сядайте.
Стефан посочи няколко фотьойла, подредени около мръсна стъклена маса. Самият той седна на скъпарски кожен диван и опъна ръце върху облегалката. Масата беше покрита с бутилки бира, кутии от пица и фасове, като някои бяха в пепелници, други лежаха направо на стъклото.
– Нямах време да разтребя – ухили се Стефан, но бързо стана сериозен. – Какво искате?
Улф погледна Патрик, който прочисти гърло. Чувстваше се, меко казано, некомфортно, седнал насред щабквартирата на рокерска банда. Но вече нямаше връщане назад.
– Ние сме от полицейското управление в Танумсхеде.
За свое раздразнение Патрик чу как гласът му трепери. Не много, но достатъчно, за да се появи в очите на Стефан весело пламъче.
– Имаме няколко въпроса във връзка с нападение, извършено през февруари. На улица „Ерик Далбергсгатан“. Бил е нападнат мъж на име Матс Сверин.
Патрик направи пауза и Стефан демонстративно го погледна с въпросително изражение.
– И?
– Има свидетелски показания, които сочат, че е бил нападнат от няколко мъже с вашата емблема на гърба.
Стефан се изсмя подигравателно и погледна хората си, които стояха нащрек в другия край на стаята. Те се включиха в смеха.
– Аха, а какво казва самият пич? Как се казваше... Макс?
– Матс – каза Патрик сдържано.
Очевидно пред тях се разиграваше шоу, но засега не знаеше достатъчно, за да може да пробие самоуверената фасада на Стефан Юнгберг.
– Моля за извинение. Какво казва Матс? Нас ли е посочил?
Стефан разпери ръцете си още повече. Изглеждаше, сякаш заема целия диван. Едно от кучетата се приближи и легна в краката му.
– Не – каза Патрик неохотно. – Не е.
– Така, значи.
Стефан отново се засмя.
– Малко е странно, че не питаш кой е човекът, за когото говорим – каза Улф и примами кучето при себе си.
Йоста го погледна все едно е откачил, но кучето се изправи, дотътри се до Улф и го остави да го погали зад ухото.
– Лолита още не е намразила вонята на ченгетата – каза Стефан. – Но ще се научи. А що се отнася до онзи Матс, не мога да знам какво се случва с всеки човек. Аз съм бизнесмен и общувам с много хора.
– Работил е за организация на име „Фристад“. Звучи ли ти познато?
Колкото по-дълго стояха там, толкова по-силна ненавист към мъжа изпитваше Патрик. А тази игра го изнервяше. Беше сигурен, че човекът срещу него знае за кого говорят, и Стефан най-вероятно беше наясно с това. Патрик би предпочел Улф да го извика в управлението, за да може свидетелят от „Ерик Далбергсгатан“ да го идентифицира. Не бяха установили дали Стефан е участвал в побоя над Матс Сверин, но Патрик беше сигурен, че е така. Като се има предвид колко личен беше случаят, Стефан едва ли бе оставил задачата на горилите си.
– „Фристад“? Не, не съм ги чувал.
– Колко странно. Те са чували за теб. И то доста.
Патрик усещаше как кипи отвътре.
– Аха – каза Стефан с неразбиращо изражение.
– Как е Маделейн? – попита Улф.
Лолита се беше излегнала по гръб, така че той я почеса по корема.
– Ами знаеш ги кучките. В момента имаме малко спречкване, но нищо сериозно.
– Спречкване? – повтори Патрик навъсено и Улф му хвърли предупредителен поглед.
– Тя вкъщи ли е? – попита той.
Хавиер мълчеше през цялото време. Той излъчваше сурова сила и Патрик разбираше защо Улф е избрал да вземе тъкмо него.
– Точно сега не – отговори Стефан. – Но сигурно ще се разочарова, че е изпуснала посещението ви. Кучките обичат гости.
Изглеждаше съвършено спокоен и Патрик трябваше да се овладее, за да не стовари юмрук върху ухилената му физиономия.
Стефан се изправи. Лолита скочи незабавно и се върна при господаря си. Притисна се в краката му, сякаш за да помоли за прошка, че се е отдалечила. Стефан се наведе и я погали.
– Ако това е всичко, имам и друга работа.
Патрик чувстваше, че трябва да зададе още хиляда въпроса. За кокаина, Маделейн, „Фристад“ и убийството. Но Улф отново го погледна и кимна към вратата. Патрик преглътна думите, които бяха на езика му. Трябваше да оставят това за следващия път.
– Надявам се, че пичът е добре. Онзи, който е бил нападнат. Понякога тия неща могат да свършат зле.
Стефан застана на вратата и зачака да си тръгнат. Патрик впери поглед в него.
– Той е мъртъв. Застрелян – каза той, а лицето му беше толкова близо до това на Стефан, че можеше да усети дъха му на бира и цигари.
– Застрелян?
Усмивката бе изчезнала и за част от секундата на Патрик му се стори, че вижда искрено учудване в очите на Стефан.