Емели знаеше кога точно омразата в очите им премина в безразличие. Случи се, когато Густав тъкмо беше навършил две години. Карл се върна от пътуване до Фелбака, а на лицето му беше изписано трудно за тълкуване изражение. Беше трезвен. Като никога, той и Юлиан не се бяха отбили при Абела, а дори само това бе достатъчно необичайно. Минаха няколко часа, през които Карл не каза нищо, а Емели се опитваше да отгатне какво става. Накрая той сложи едно писмо на масата в кухнята.
– Татко е мъртъв – каза Карл.
И сякаш в този миг някаква тежест падна от гърдите му. Сякаш вече беше свободен. На Емели отново й се прииска Дагмар да й беше разказала за Карл и баща му, но вече беше твърде късно. Нямаше какво да се направи, а Емели бе благодарна, че Карл не закачаше нея и Густав.
С всяка година Емели виждаше все по-ясно, че Бог присъства във всичко на острова. Изпълваше я благодарност, че на двамата с Густав им е отредено да живеят тук, да чувстват Божия дух в движението на водата и да чуват гласа му в свистенето на вятъра. Всеки ден на острова беше подарък, а Густав беше такова прекрасно момче. Знаеше, че високото й мнение за детето, което беше нейно подобие, граничеше с гордост. Но според Библията той също така бе сътворен по образ и подобие Божие, така че се надяваше този грях да й бъде простен. Защото Густав наистина бе толкова красив, със светла, къдрава коса, сини очи и дълги, гъсти мигли, които падаха над бузите му, когато вечер заспиваше до нея. През останалото време говореше непрестанно, както с нея, така и с мъртвите. Понякога Емели подслушваше с усмивка. Густав говореше така мъдро, а те проявяваха огромно търпение към него.
– Може ли да изляза навън, майко?
Той я подръпна за полата и вдигна очи към нея.
– Да, може – каза тя и се наведе, за да го целуне по бузата. – Но внимавай да не се подхлъзнеш и да паднеш във водата.
Густав изтича през вратата и Емели се загледа след него. Всъщност не се притесняваше. Знаеше, че той не е сам. Мъртвите и Бог бдяха над него.
Съботата настъпи с възможно най-хубавото време. Лъчисто слънце, синьо небе и лек бриз. Цяла Фелбака тръпнеше в очакване. Щастливците, получили покана за откриването довечера, бяха прекарали по-голямата част от седмицата, мъчейки се над дрехите и прическите си. Всички важни хора от околностите щяха да са там, а имаше слухове, че ще присъстват дори знаменитости от Гьотеборг.
Но Ерика мислеше за други неща. Сутринта й бе хрумнало нещо. По-добре беше Ани да научи новината за Гунар лично, а не по телефона. А и Ерика, така или иначе, смяташе да я посети и да й разкаже какво е научила за историята на Грошер. Нещо като малка изненада. И тъй като в момента имаше кой да гледа децата, тя реши да се възползва от случая.
– Сигурна ли си, че ще се справиш с тях за толкова дълго? – попита тя.
Кристина изсумтя.
– С тези ангелчета? Никакви проблеми.
Тя държеше Мая в прегръдките си, а близнаците спяха в кошовете си.
– Няма да ме има доста време. Първо ще се видя с Ана, а после отивам до Грошер.
– Ще внимаваш, ако караш лодката сама, нали?
Кристина остави Мая, която се опитваше да се изплъзне от ръцете й. После дъщерята на Ерика се наведе и лепна по една мокра целувка върху челата на малките си братчета, преди да отиде да си играе.
– Спокойно, справям се с лодката отлично – засмя се Ерика. – За разлика от сина ти.
– Да, тук имаш право – каза Кристина, макар все още да изглеждаше притеснена. – Между другото, сигурна ли си, че Ана е събрала достатъчно сили за това?
Ерика се бе запитала същото, когато Ана се обади, каза, че мисли да отиде до гроба, и помоли Ерика да я придружи. Тя се съгласи, осъзнавайки, че сестра й сама трябва да прецени дали е готова.
– Да, така мисля – каза тя, като прозвуча по-уверена, отколкото се чувстваше.
– Струва ми се, че още е рано – каза Кристина и вдигна Ноел, който бе започнал да хленчи. – Но се надявам да си права.
Аз също, помисли си Ерика, вървейки към колата. Така или иначе, беше обещала и не можеше да се отметне сега.
Ана я чакаше пред голямата желязна порта до пожарната. Изглеждаше толкова мъничка. Късата коса й придаваше крехък вид и Ерика едва се въздържа да не я прегърне и залюлее като малко дете.