– Виждал ли си Вивиан? – попита една жена, минавайки забързано покрай него, и той посочи към помещение по-навътре в сградата. – Благодаря! Довечера ще бъде страхотно.
Всички тичаха и бързаха. Самият той се чувстваше все едно се движи под вода.
– Ето те и теб, скъпият ми бъдещ шурей.
Ерлинг го прегърна през рамо и Андерш трябваше да се овладее, за да не се отдръпне.
– Ще бъде абсолютен фурор. Знаменитостите пристигат към четири, така че ще имат време да се настанят. В шест отваряме вратите и за останалите гости.
– Да, в градчето много се говори за това.
– Няма как да е иначе. Това е най-голямото събитие тук от...
Той се спря, но Андерш се досети какво щеше да каже. Беше чувал да се говори за риалити шоуто и фиаското, което е претърпял Ерлинг.
– А къде е малката ми гургулица?
Ерлинг изтегна врат и се огледа наоколо. Андерш за втори път посочи с ръка и Ерлинг на свой ред се втурна в оказаната посока. Сестра му безспорно се радваше на популярност днес. Той отиде в кухнята, седна в ъгъла и започна да масажира слепоочията си. Усещаше, че се задава сериозно главоболие. Разтърси се в аптечката и изпи един алведон. Скоро, помисли си. Скоро щеше да реши.
Ерика продължаваше да чувства плача като топка в гърдите си, докато изкарваше моторницата от пристанището. Двигателят бе запалил веднага и тя чу добре познатия му шум, който й харесваше. Лодката беше много любима на татко й Торе и макар Ерика и Патрик да не се грижеха за нея чак толкова съвестно, все пак гледаха да я поддържат в добра форма. Дървената палуба беше започнала да се бели на места и догодина щеше да се наложи да я лакират наново. Ако Патрик останеше да се грижи за децата, Ерика би се захванала с това и сама. Като писателка, тя прекарваше повечето си време седнала, така че обичаше от време на време да работи с ръцете си. Пък и беше по-сръчна от Патрик, макар това да не означаваше много.
Погледна надясно към „Бадис“. Надяваше се, че ще могат да посетят откриването за кратко, но още не бяха решили нищо. Патрик изглеждаше изморен сутринта, а и не беше сигурно дали Кристина ще издържи да гледа децата чак до вечерта.
Във всеки случай очакваше с нетърпение да пристигне на Грошер. Атмосферата я заплени още когато отиде там с Патрик, а след като се зачете в историята на острова, се почувства още по-очарована. Беше разгледала множество снимки от архипелага и без съмнение фарът на Грошер беше един от най-красивите. Нищо чудно, че на Ани й харесваше там, макар че самата Ерика вероятно щеше да полудее, ако прекара няколко дни, без да общува с други хора. Замисли се за сина на Ани. Надяваше се, че вече е по-добре. Вероятно бе така, защото Ани не се беше обаждала да моли за помощ.
След малко Грошер се появи на хоризонта. Ани не прозвуча много ентусиазирано, когато се чуха по телефона, но след известно убеждаване се съгласи на посещението. Ерика бе сигурна, че на бившата й съученичка ще й е приятно да научи повече за историята на острова.
– Можеш ли да акостираш сама? – викна Ани от брега.
– Няма проблеми. Стига да не се притесняваш за кея.
Ерика се усмихна, за да покаже, че се шегува, след което елегантно приближи лодката. Изключи двигателя и хвърли въжето, което Ани внимателно завърза.
– Здрасти – каза Ерика, след като слезе от моторницата.
– Здрасти.
Ани се усмихна плахо, но не я погледна в очите.
– Как е Сам? – попита Ерика, поглеждайки към къщата.
– По-добре – отвърна Ани.
Беше отслабнала в сравнение с последния път, когато Ерика я видя. Костите на раменете й си личаха през тениската.
– Домашно изпечени кифли – каза Ерика и извади една торбичка. – Всъщност трябваха ли ти някакви продукти?
Ядоса се на себе си, че не се бе сетила да я пита по телефона. На Ани сигурно й беше неудобно да я моли втори път. Все пак не се познаваха толкова добре.
– Не, няма страшно. Последния път ни донесохте достатъчно, а и винаги мога да помоля Гунар и Сигне. Макар че не знам в състояние ли са, разбира се...
Ерика преглътна. Нямаше сили да й съобщи още сега. Първо трябваше да седнат.
– Мислех да седнем под навеса. Денят е толкова хубав.
– Да, времето е като за навън.
Ерика тръгна след Ани към навеса, където на една очукана маса бяха сервирани чаши за кафе. От двете страни на масата имаше дървени пейки, а по стените висяха рибарски принадлежности. Ерика забеляза красивите стъклени топчета в синьо и зелено, някога използвани като плувки. Ани наля кафе от термос в чашите.