В стаята настана гробно мълчание.
– Напълно ли е сигурно? – попита Патрик след малко.
– Абсолютно. Няма съмнение. Едно и също оръжие е било използвано и при двете убийства.
– Триста дяволи – каза Петра с широка усмивка.
– Сега е още по-наложително да говорим с вдовицата на Вестер – каза Конрад. – Между жертвите трябва да е имало някаква връзка. Предполагам, че става дума за кокаин. Като се има предвид какви типове може да са замесени, не бих се чувствал в безопасност на мястото на Ани.
– Ами да тръгваме – предложи Петра и се изправи.
Мислите хвърчаха в главата на Патрик. Беше така потънал в разсъжденията си, че едва чу какво казват колегите. Бледите му съмнения започваха да формират по-ясна картина.
– Първо трябва да проверя някои неща. Бихте ли могли да изчакате два часа, след това тръгваме?
– Да, добре – каза Петра, но нетърпението си пролича в гласа й.
– Чудесно. Чувствайте се като у дома си. Ако искате, може да се разходите из града. А ако огладнеете, препоръчвам странноприемница „Танум“.
Стокхолмчаните кимнаха.
– Може да отидем да хапнем. Само ни упъти – каза Конрад.
Щом им показа накъде да тръгнат, Патрик пое дълбоко въздух и влезе в кабинета си. Важно беше да не действа прибързано. Трябваше да проведе няколко разговора. Започна с Турбьорн. Не знаеше дали изобщо ще се свърже с него, но извади късмет и Турбьорн вдигна, въпреки че беше събота. Патрик му каза набързо за куршумите и го попита дали може да сравни неидентифицирания отпечатък от пликчето кокаин с отпечатъците от външната и вътрешната страна на входната врата на Матс. Освен това го предупреди, че ще му прати още един отпечатък, за да ги сравни с първите два. Турбьорн започна да го разпитва, но Патрик го прекъсна. Щеше да обясни по-късно.
Следващата му задача беше да намери един конкретен доклад. Знаеше, че се намира някъде в купчината, и се зарови сред листовете, за да го открие. След малко го видя и се зачете внимателно в краткия, чудноват текст. После стана и отиде при Мартин.
– Трябва ми помощ за едно нещо – каза той и остави листа на бюрото. – Спомняш ли си още някакви подробности от това посещение?
Мартин го погледна учудено, но после поклати глава.
– Не, за жалост. Но няма да забравя самия свидетел дълго време.
– Можеш ли да отидеш и да му зададеш още няколко въпроса?
– Разбира се.
Мартин изглеждаше така, сякаш ще се пръсне от любопитство.
– Сега – добави Патрик, тъй като Мартин все още не бе понечил да стане от стола.
– Окей, окей. Ще ти звънна, щом науча нещо.
Скочи на крака и тръгна към вратата, но се спря и попита през рамо:
– Ще ми кажеш ли защо...
– Тръгвай, после ще говорим.
Две от нещата бяха свършени. Оставаше още едно. Патрик отиде до морската карта, окачена на стената в коридора. След известна борба с кабарчетата изгуби търпение и дръпна картата, скъсвайки няколко от краищата й. После отиде при Йоста.
– Говори ли с човека, който познава архипелага при Фелбака?
Йоста кимна.
– Да, запознах го с всички подробности и той обеща да помисли. Това не е точна наука, но може и да ни даде някаква следа.
– Звънни му и му дай и тази информация.
Патрик мушна картата под носа на Йоста и му показа какво има предвид. Йоста вдигна вежди.
– Спешно ли е?
– Да, обади му се и му кажи да направи груба преценка. Просто трябва да ми каже дали е възможно. Или вероятно. После веднага ела да ми кажеш.
– Заемам се – каза Йоста и се протегна към телефона.
Патрик се върна в кабинета си и седна зад бюрото. Задъхваше се все едно бе тичал. Сърцето му биеше силно в гърдите, а мислите продължаваха да се въртят из главата му – нови подробности, нови въпросителни. Но усещаше, че е на прав път. Сега оставаше да чака. Загледа се през прозореца, барабанейки с пръсти по бюрото. Стресна го пронизителната мелодия на мобилния му телефон. Вдигна и се заслуша съсредоточено.
– Благодаря, че се обади, Улф. Дръж ме в течение – каза Патрик, преди да затвори.
Сърцето му отново се разтуптя. Този път от гняв. Копелето беше намерило Маделейн. Баща й събрал смелост, обадил се в полицията и съобщил, че бившият мъж на дъщеря му нахлул в дома им и отвел Маделейн и децата. Оттогава не бяха чували нищо от тях. Патрик осъзна, че трябва да са изчезнали още преди с Улф да посетят фермата. Дали са били някъде там, затворени, нуждаещи се от помощ? Стисна юмруци безпомощно. Улф го увери, че ще направят всичко възможно, за да открият Маделейн, но дори той звучеше обезсърчено.
Час по-късно Конрад и Петра влязоха през вратата.