Гостите вече влизаха в сградата.
– Добре дошли. Надяваме се престоят ви в „Бадис“ да е приятен.
Вивиан се здрависваше, усмихваше се и повтаряше приветствените си думи отново и отново. Приличаше на елф от приказките, облечена с бяла рокля до глезените и сплела гъстата си коса на плитка, както обикновено.
След като почти всички гости влязоха и за миг двамата останаха сами, изражението й стана сериозно. Вивиан се обърна към брат си.
– Споделяме си всичко, нали? – каза тя тихо.
Копнееше до болка брат й да отговори положително и тя да му повярва. Но Андерш извърна поглед.
Вивиан се канеше да го попита отново, но към тях се зададе един от поизостаналите гости и се наложи пак да се усмихне топло. Вътрешно обаче усещаше леден студ.
– Жена ти какво търси там? – попита Петра.
Патрик караше толкова бързо, колкото смееше. Обясни на колегите с какво се занимава Ерика по принцип, както и че в момента прави проучване за Грошер за собствено удоволствие.
– Явно е искала да покаже на Ани какво е открила.
– Няма причина да смятаме, че е в опасност – каза Конрад успокоително от задната седалка.
– Да, знам – отвърна Патрик, но инстинктивно усещаше, че трябва да стигнат до Грошер възможно най-бързо. Беше се обадил да предупреди Петер, който обеща да ги чака с лодката, когато пристигнат.
– Все още се чудя какъв може да е мотивът – каза Конрад.
– Да се надяваме, че скоро ще научим, ако Патрик е прав.
Петра продължаваше да не изглежда напълно убедена.
– Значи казваш, че има свидетел, според когото Матс Сверин се е прибрал заедно с жена в нощта, когато е бил застрелян. Доколко може да се разчита на този свидетел?
Конрад беше пъхнал глава между седалките. Отвън пейзажът профучаваше покрай тях с главоломна скорост, но нито Петра, нито Конрад изглеждаха особено обезпокоени.
Патрик се зачуди колко да им разкаже. В интерес на истината, онзи Грип не беше най-благонадеждният свидетел, към когото да се обърнат във връзка с разследване на убийство. Твърдеше например, че не той, а котката му е видяла жената. Това беше първата мисъл, която изплува в главата на Патрик, когато разбра, че куршумите съвпадат. Според доклада на Мартин, котката стояла на прозореца и изсъскала към колата, а няколко реда по-горе пишеше: „Мерилин не обича жени. Винаги съска по тях“. Мартин не бе видял връзката, Патрик също я беше пропуснал първия път, когато прочете доклада. Но новата информация по случая се оказа достатъчна за Патрик, за да прати Мартин отново да поговори с Грип. Този път Грип бе признал, че една жена е била забелязана да излиза от колата, която спряла пред блока в нощта между петък и събота. След известно колебание добавил, че колата била на Сверин. За съжаление, Грип продължавал да твърди, че котката е видяла всичко това. Патрик реши засега да спести тази подробност.
– Свидетелят е сигурен – каза той, надявайки се, че Конрад ще се задоволи с това.
Най-важното в момента беше бързо да стигнат до Ерика, както и да говорят с Ани. Останалото можеше да почака. Освен това разполагаха с лодката. Според мъжа, с когото бе говорил Йоста, не просто беше възможно, ами и вероятно водата да е отнесла моторницата на Сверин от Грошер до заливчето, където беше заседнала.
В главата на Патрик бе започнал да се оформя възможен сценарии. Матс е отишъл при Ани и по някаква причина тя се е върнала заедно с него до Фелбака с моторницата. После са отишли с кола до апартамента на Матс, където Ани го е застреляла. Той се е чувствал в безопасност с нея и не се е притеснявал да й обърне гръб. После тя е отишла до пристанището и се е качила в лодката на семейство Сверин. Стигнала е до Грошер, оставила я е да отплава и така лодката е стигнала до мястото, където по-късно беше намерена. Кристално ясно. С изключение на факта, че Патрик все още нямаше представа защо Ани би искала да убие Матс, а евентуално и мъжа си. И защо са потеглили от Грошер към Фелбака посред нощ. Това имаше ли връзка с кокаина? Матс бил ли е замесен в аферите на мъжа на Ани? Неидентифицираният отпечатък от пликчето неин ли беше?
Патрик натисна газта още по-здраво. Вече хвърчаха през Фелбака и той намали скоростта, след като за малко не прегази един чичко, който пресичаше улицата до площад „Ингрид Бергман“. Щом стигнаха до пристанището, Патрик паркира пред лодката на Бреговата охрана и изскочи от колата. С облекчение видя, че Петер вече е включил двигателя и ги чака. Конрад и Петра се забързаха след него и се качиха на борда.