Ерлинг въздъхна, вдигна слушалката и позвъни на служителя в банката, който се занимаваше с тяхната сметка.
– Ерлинг се обажда. Имало е някакъв проблем?
Опита да звучи авторитетно. Искаше да приключи разговора възможно най-бързо, за да не дава заето, ако Вивиан се обади. Слушаше служителя разсеяно, но много скоро се изправи в стола си.
– Как така няма пари в сметката? Проверете пак. Внесохме няколко милиона, а тази седмица ще пристигнат още пари от Вивиан и Андерш Беркелин. Знам, че има много доставчици, на които трябва да се плати, но пари има – обясни той, но после млъкна и се заслуша за секунда. – Сигурни ли сте, че не е грешка?
Ерлинг разхлаби яката на ризата си. Беше му трудно да диша. Приключи разговора и се опита да смели информацията. Парите ги нямаше. Вивиан я нямаше. Не беше толкова глупав, че да не може да събере две и две. Но въпреки това не му се искаше да повярва.
Беше успял да набере първите три цифри от номера на полицейското управление, когато Андерш внезапно се появи на вратата. Ерлинг го зяпна. Братът на Вивиан имаше смачкан вид. Първоначално помълча малко, после отиде до бюрото на Ерлинг и протегна ръка напред. Светлината от прозореца се отрази в това, което лежеше в дланта му. Върху стената зад Ерлинг заблестяха мънички лъчи.
Ерлинг погледна годежния пръстен на Вивиан и в този миг всяко съмнение изчезна. Като упоен, той набра номера на участъка в Танумсхеде. Андерш седна на стола срещу него и зачака. Годежният пръстен искреше върху бюрото.
В сряда сутринта изписаха Ерика от болницата. Оказа се, че ударът по главата не е бил толкова сериозен, но поради предишните й наранявания от катастрофата, лекарите я поставиха под наблюдение няколко дни по-дълго от необходимото.
– Стига, мога да вървя и сама – сопна се тя на Патрик, който я хвана под ръка, докато се качваха по стълбите. – Нали чу какво казаха. Всичко изглежда наред. Само няколко шева, нямам сътресение на мозъка.
Патрик отключи вратата.
– Да, знам, но... – започна той, но млъкна, като видя погледа на Ерика.
– Кога се прибират децата? – попита тя и събу обувките си.
– Мама ще дойде с близнаците към два, а после може всички заедно да отидем да вземем Мая. Ужасно й липсваше.
– Миличката.
Ерика тръгна към кухнята. Беше странно вкъщи да няма деца. Едва си спомняше времето, когато животът им изглеждаше така всеки ден.
– Седни, ще направя кафе – каза Патрик и мина покрай нея.
Ерика се канеше да възрази, но реши, че може да се възползва от случая. Настани се до масата и с доволна въздишка качи краката си на съседния стол.
– Знаеш ли какво ще стане с „Бадис“?
Докато беше в болницата, имаше чувството, че се намира в изолация. Сега искаше да знае всичко за случилото се. Все още не можеше да повярва на слуховете, които бе чула за Вивиан.
– Парите ги няма, Вивиан също – каза Патрик, който пълнеше кафеварката с гръб към Ерика. – Намерихме колата й на летище „Арланда“ и сега преглеждаме всички полети през уикенда. Вероятно е пътувала под фалшиво име, така че работата не е толкова проста.
– А парите? Не можете ли да ги проследите?
– Прогнозите не са добри. Помолихме отдела за финансови престъпления в Гьотеборг за помощ, но явно има начини да се прехвърлят пари извън страната, без да могат да бъдат проследени. А предполагам, че Вивиан е планирала всичко много внимателно.
– Какво казва Андерш?
Ерика се изправи, за да отиде до хладилника.
– Седни, аз ще взема кифлите – каза Патрик и извади торбичка канелени кифли от камерата, след което ги пъхна в микровълновата. – Андерш призна участието си в измамата, но отказва да каже къде са парите или сестра му.
– Защо не е заминал с Вивиан? – попита Ерика, сядайки обратно на стола.
Патрик сви рамене, извади кутия мляко и я остави на масата.
– Кой знае? Може в последния момент да го е дострашало и да не е искал да прекара остатъка от живота си в изгнание извън границите на Швеция.
– Да, възможно е – каза Ерика замислено. – А Ерлинг как приема случилото се? И какво ще стане с „Бадис“?
– Ерлинг изглежда най-вече... примирен – отговори Патрик и наля кафе в две чаши, извади вече размразените, топли кифли от микровълновата и седна от другата страна на масата. – Що се отнася до „Бадис“, бъдещето е несигурно. Почти на никои от доставчиците и строителите не им е било платено. Въпросът е дали загубите ще са по-малки, ако мястото бъде затворено, или ако продължи да работи. След празненството в събота, изглежда, са завалели запитвания за резервации, така че общината може все пак да опита да продължи проекта. Ще искат да си върнат поне част от парите, така че не е невъзможно да решат да не затварят „Бадис“.