– Би било жалко, ако го направят. Реставрацията беше невероятна.
– Мм – съгласи се Патрик и отхапа голяма хапка от кифлата си.
– Мате как е разбрал, че нещо не е наред? Нали каза, че Ленарт на Аника не е открил нищо? Малко е странно, че никой друг в общината не е заподозрял за измамата.
– Според Андерш Матс също не е бил сигурен, но е започнал да подозира, че има нещо нередно. В петък, преди да отиде при Ани, се отбил в „Бадис“ и говорил с Андерш. Задал много въпроси. Защо имало толкова много неплатени сметки към доставчиците, както и кога щели да пристигнат обещаните пари. И откъде. Поискал и телефони за връзка, за да провери всичко сам. Това сериозно разтърсило Андерш. Ако не го бяха застреляли, Матс е щял да се разрови във финансите на „Бадис“ и да разкрие измамата по-рано.
Ерика кимна и в очите й се появи тъга.
– Какво става с Ани?
– Ще премине през съдебна психиатрична експертиза и смятам, че шансовете да влезе в затвора са минимални. Вероятно ще бъде осъдена на принудителни психиатрични грижи. Или поне така би трябвало.
– Как може да сме толкова глупави, че да не забележим?
Ерика остави кифлата си. Изведнъж бе изгубила апетит.
– Как бихме могли да разберем? Никой не знаеше, че Сам е мъртъв.
– Но какво е станало?
Тя преглътна. Стомахът й се обърна при мисълта, че Ани е живяла в малката къщичка около две седмици, докато трупът на сина й бавно се е разлагал. Както от погнуса, така и от състрадание.
– Не знаем точно. Сигурно няма и да разберем. Но снощи се чух с Конрад и изглежда, са открили, че за полета до Италия е имало резервация на името на друга жена. Говорили са с нея и планът е бил тя да замине със Сам и Фредрик, а Ани да изчезне от картинката.
– Мъжът на Ани как е смятал да осъществи този план?
– Възнамерявал е да използва кокаиновата зависимост на Ани, за да я притисне. Щял да я заплаши, че ще й отнеме правото да вижда Сам, ако не изчезне доброволно.
– Ама че свиня.
– Меко казано. Вероятно й е казал за намеренията си във вечерта преди пътуването. При анализа на кръвта в спалнята е било открито ДНК от двама души. Вероятно Сам е бил отишъл да легне при татко си. А когато Ани взела пистолета на мъжа си и засипала него и леглото с куршуми... ами, не е знаела, че синът й лежи там.
– Представи си какво е да откриеш, че си застреляла собствения си син.
– Да, едва ли има нещо по-ужасно. Това вероятно я е травмирало дотолкова, че напълно е изгубила връзка с реалността и е отказала да приеме, че Сам е мъртъв.
Помълчаха известно време, след което Ерика изведнъж погледна объркано към Патрик.
– А защо любовницата не е сигнализирала, когато той е изчезнал?
– Фредрик Вестер не е имал репутация на особено надежден мъж. Така че щом не се появил, тя приела, че я е зарязал. Според Конрад в гласовата поща на Фредрик имало няколко доста гневни съобщения от нея.
Мислите на Ерика вече се бяха насочили към друга тема.
– Мате трябва да е намерил Сам.
– Да, както и кокаина. Отпечатъците на Ани бяха по пликчето и по вратата на Матс. Не знаем със сигурност, тъй като не можахме да я разпитаме, но най-вероятно в петък срещу събота Матс е открил, че Сам е мъртъв, и е намерил кокаина. После е принудил Ани да отиде с него до Фелбака, за да сигнализират в полицията.
– А тя е била принудена да брани илюзията си, че Сам е жив.
– Да. Дори това да е коствало живота на Матс.
Патрик се загледа през прозореца. Той също чувстваше огромно съчувствие към Ани, въпреки че тя беше убила трима души, включително собствения си син.
– Вече знае ли?
– Казала е на лекарите, че Сам е при мъртвите на Грошер. Трябвало да ги послуша и го оставила да отиде при тях. Така че да, мисля, че знае.
– Открили ли са го? – попита Ерика внимателно. Не искаше да си представя в какво състояние е малкото детско телце. Стигаше й отвратителната миризма, която бе усетила в къщата.
– Не. Изчезнал е в морето.
– Чудя се как е издържала на миризмата.
Ерика почти можеше да усети вонята в ноздрите си, а беше прекарала съвсем кратко време в къщата. Ани бе живяла там над две седмици.
– Човешката психика е странно нещо. И друг път се е случвало някой да живее с труп седмици, месеци или дори години. Отричането е могъща сила.
Патрик отпи от кафето си.
– Бедното дете – въздъхна Ерика и замълча за момент. – Мислиш ли, че има нещо вярно в приказките?