– Какво имаш предвид?
– Грошер, или Призрачния остров. Приказките, че мъртвите никога не напускат мястото.
Патрик се усмихна.
– Май Ани те е ударила по главата доста силно. Това са просто слухове и легенди. Нищо друго.
– Да, сигурно си прав – каза Ерика, но продължаваше да не изглежда убедена. Замисли се за статията, която бе показала на Ани. Онази за пазача на фара и семейството му, които изчезнали безследно. Може би още бяха на острова.
Чувстваше се странно празна. Знаеше какво е извършила, но не усещаше нищо. Нито тъга, нито болка. Просто празнота.
Сам беше мъртъв. Лекарите опитаха внимателно да й го кажат, но тя вече знаеше. В мига, в който водата обгърна главата му, Ани разбра. Гласовете най-накрая достигнаха до нея и я накараха да го пусне, убедиха я, че е най-добре Сам да отиде при тях и че те ще се грижат за него. Радваше се, че ги послуша.
Когато я качиха на лодката и потеглиха, тя се обърна към Грошер и за последен път видя острова и фара. Мъртвите стояха на скалите и я гледаха. Сам беше с тях, застанал до жената. От другата й страна беше синът й. Две малки момчета, русо и тъмнокосо. Сам изглеждаше весел, а погледът му увери Ани, че се чувства добре. Тя вдигна ръка, за да помаха, но се отказа и я свали. Не можеше да се сбогува с него. Болеше я безкрайно, че мястото му вече не е при нея, а при тях. На Грошер.
Стаята, в която се намираше сега, беше малка, но светла. Вътре имаше легло и бюро. Ани прекарваше повечето време на леглото. Понякога идваха да говорят с нея. Мъже и жени с приятелски гласове се редуваха да й задават въпроси, на които не винаги можеше да отговори. Но с всеки ден картината започваше да се прояснява. Сякаш се събуждаше от сън и бе принудена бавно да започне да разграничава съня от реалността.
Подигравателният глас на Фредрик беше истински. Той се бе забавлявал, като я остави да си събере багажа за пътуването, преди да й каже, че ще заминат без нея. Че вместо това ще вземат онази другата. Ако Ани възразеше, Фредрик щеше да каже на властите, че тя употребява кокаин, и те щяха да й отнемат попечителството над Сам. В неговите очи тя беше слаба. Излишна.
Но Фредрик я подцени. Ани слезе в кухнята и остана да седи в мрака, докато той си лягаше доволен, че още веднъж я е пречупил и е получил своето. Но грешеше. Ани може и да беше слаба, преди да се появи Сам, а до известна степен още беше такава. Но любовта към сина й я направи по-силна, отколкото Фредрик изобщо би могъл да си представи. Тя седеше на един от високите столове, отпуснала ръка върху студения мраморен плот, и чакаше Фредрик да заспи. После взе пистолета му и без да трепне, изстреля всички куршуми в одеялото. Стореното й се струваше хубаво. Правилно.
Едва когато отиде в стаята на Сам и видя празното му легло, Ани се паникьоса и мъглата започна бавно да се спуска пред очите й. Още тогава разбра къде е синът й. Въпреки това, когато влезе в стаята и вдигна одеялото, гледката на мъничкото, окървавено тяло така я шокира, че Ани се строполи върху дебелия килим. Мъглата се сгъсти и макар да знаеше, че живее в сън, Сам все още й се струваше изпълнен с живот.
След това дойде Мате. Ани вече си спомняше всичко. Помнеше нощта, която прекараха заедно, тялото му, докосващо нейното, така познато и обично. Помнеше колко сигурна се чувстваше и как до щастливото минало се появи едно възможно бъдеще, изтривайки всичко лошо по средата.
После чу шум на долния етаж. Беше се събудила, защото Мате го нямаше. Завивките още бяха топли и тя разбра, че той е станал току-що. Загърна се с одеялото и слезе долу. Мате я посрещна с разочарован поглед, вдигайки пликчето към нея. Беше прибрала кокаина в едно чекмедже, но не го бе затворила плътно. Искаше да му обясни, но устните спряха на езика й. Всъщност нямаше извинение, а Мате никога нямаше да я разбере.
Ани стоеше там, увита в одеялото и стъпила на студения под с боси крака. Видя как Мате отваря вратата на детската стая. После той се обърна втрещен, накара я да се облече и каза, че трябва да отидат до Фелбака и да потърсят помощ. Всичко се случи много бързо и Ани го последва апатично. В съня й, онзи, който не беше реалност, цялото й същество протестираше срещу това да остави Сам на острова. Но двамата потеглиха мълчаливо с лодката на Мате.
Щом пристигнаха, се качиха в колата му. Главата й беше като празна. Всичките й мисли бяха при Сам. Отново беше на път да се случи нещо, което да й го отнеме. Без да се замисли, бе успяла да вземе чантата си от къщата, а докато се возеше в колата, усети тежестта на пистолета вътре.
Докато вървяха към блока, ушите й започнаха да пищят упорито. Видя като в мъгла как Мате хвърля кокаина в едно кошче за боклук. Щом влязоха в антрето, Ани пъхна ръка в чантата и усети студената стомана с пръстите си. Мате беше с гръб към нея. Ако се беше обърнал и тя бе погледнала в очите му, може би щеше да се спре. Но той вървеше с гръб и Ани вдигна ръка, стискайки здраво дръжката. Чу се изстрел, последван от строполяването на тяло. След това настана тишина.