Пука вдигна високо глава и наостри уши — разбираше, че става нещо важно, но не беше сигурен какво точно.
Сърцето на Нора биеше силно от облекчение, възбуда и любов, когато върна буквите по техните купчинки и зададе втория въпрос:
— Айнщайн, кой е твоят господар? Кажи ни неговото име.
Ретривърът погледна нея, после Травис и добре обмисли отговора си.
НЯМА ГОСПОДАР. ПРИЯТЕЛИ.
Травис се смееше.
— За Бога, ще се задоволя и с това. Никой не може да бъде негов господар, но всеки трябва да е адски горд, ако заслужи приятелството му.
Чудно — доказателството, че разумът на Айнщайн е незасегнат, накара Травис да се смее от радост, първият смях, на който бе способен от доста дни, а Нора плачеше от облекчение.
Джим Кийн ги гледаше с широко отворени очи и глупава усмивка.
— Чувствам се като дете, което тайничко се е промъкнало в голямата стая на Бъдни вечер и е видяло с очите си как истинският дядо Коледа оставя подаръците под елхата.
— Мой ред е — каза Травис, припълзя напред, постави ръка върху главата на Айнщайн и го погали леко. — Джим току-що спомена Коледа, а тя не е далеч. Двайсет дни от днес. Тъй че, кажи ми, Айнщайн, какво искаш най-много да ти донесе дядо Коледа?
Айнщайн на два пъти понечва да подреди пуловете-букви, но и двата пъти премисли решението си и ги разбърка. Залюля се, тупна по хълбок, огледа се глуповато, видя, че всички го чакат, изправи се пак и този път изписа заявката си с три думи.
ВИДЕОФИЛМИ МИКИ МАУС.
Не си легнаха до два сутринта, защото Джим Кийн беше опиянен, но не от бира, вино или уиски, а от неистов възторг, предизвикан от ума на Айнщайн.
— Съвсем като човек, да, но все пак си е куче, куче си е, невероятно прилича, но и невероятно се различава от човешкото мислене — според това, което видях.
Но Джим не настояваше за повече от десетина въпроса, разкриващи чудните му способности, и той пръв настоя да не изморяват повече своя пациент. Обаче остана като наелектризиран, толкова възбуден, че едва стоеше на мястото си. Травис нямаше да се изненада много, ако ветеринарят изведнъж просто избухнеше.
Докато седяха в кухнята, Джим непрекъснато ги молеше да разказват отново случките с Айнщайн: какво направил със списанието „Съвременна съпруга“ в Солванг; как решил сам да добави студена вода в първата гореща вана, която Травис му приготвил; и още много. Всъщност Джим започна сам да повтаря историите, като че ли Травис и Нора никога не са ги чували, но те само се радваха на неговото въодушевление.
Със силен замах той сграбчи бюлетина „издирва се“ от масата, запали клечка кибрит и го изгори в мивката. После пусна водата отгоре.
— По дяволите тези тесногръди души, които могат да държат подобно същество заключено зад решетка, където да го човъркат, бодат и изучават. Може и да са били достатъчно гениални да го създадат, но те самите не могат да схванат значението на това, което са направили. Те не разбират неговото величие, защото ако го разбираха, нямаше да го държат като затворник.
Накрая, след като Джим Кийн се съгласи неохотно, че всички се нуждаят от сън, Травис пренесе Айнщайн (който отдавна спеше) в стаята за гости. Приготвиха му легло от одеяла на пода, точно до тяхното.
Под завивките в тъмното, слушайки тихото и успокоително похъркване на Айнщайн, Травис и Нора се прегърнаха.
Тя каза:
— Сега вече всичко ще се оправи.
— Приближава ни още една близка неприятност — отвърна той. Имаше чувството, че оздравяването на Айнщайн е отслабило проклятието за ранна смърт, което го преследваше цял живот. Но още не смееше да се надява, че то вече изобщо не съществува. Чуждият беше някъде там, отвъд тези стени… и приближаваше.
Десета глава
1
Във вторник следобед, седми декември, когато тръгваха с Айнщайн към къщи, Джим Кийн не искаше да се раздели с тях. Отиде до пикапа, застана до прозореца на шофьорската врата, повтори още един път как трябва да го лекуват следващите две седмици, напомни им, че трябва да преглежда Айнщайн поне веднъж седмично до края на месеца и ги подкани да го посещават не само заради лечението на кучето, но и да пийнат, хапнат и поговорят заедно.
Травис знаеше — ветеринарят се опитва да им каже, че иска да остане съпричастен със съдбата на Айнщайн, иска да живее с тази магия.
— Джим, повярвай, ние ще дойдем пак. А преди Коледа ти ще трябва да ни погостуваш, да прекараме един ден заедно.
— С удоволствие.
— Удоволствието е и наше — каза Травис искрено.
Докато караха към къщи, Нора държеше Айнщайн в скута си, отново увит в одеяло. Все още не бе възвърнал предишния си апетит и беше доста слаб. Имунната му система беше силно засегната, затова известно време той щеше да е лесно податлив на различни заболявания. Трябваше да го държат в къщи колкото може повече и всякак да му угаждат, докато върне предишната си жизненост — според Джим Кийн, вероятно след Нова Година.