2
Спазваха точно часовете, в които трябваше да дават лекарства на Айнщайн и той покорно поглъщаше своите хапове. Обясниха му, че за да си възвърне силите, трябва да се храни добре. Той опита, но апетитът му се възстановяваше доста бавно. Щяха да му трябват поне няколко седмици за достигане на предишното тегло и връщане на старата жизненост. Но подобрението беше очевидно с всеки изминал ден.
В петък, десети декември, Айнщайн вече изглеждаше достатъчно заякнал, за да рискуват една кратка разходка навън. Все още се поклащаше от време на време, но не се клатеше при всяка стъпка. Във ветеринарната клиника той получи всички необходими ваксинации; нямаше как да хване бяс освен чумата, от която току-що се отърва.
Времето беше по-меко, отколкото през последните седмици, а температурите се повишиха до десетина-петнайсет градуса, нямаше и вятър. Разкъсаните облаци бяха бели на цвят, а в моментите, когато не се криеше зад тях, слънцето галеше кожата с животворната си топлина.
Айнщайн придружаваше Травис за проверката на инфрачервените сензори около къщата и резервоарите с азотен окис в обора. Движеха се малко по-бавно от последния път, когато обикаляха заедно по същия маршрут, но Айнщайн изглежда се радваше, че е отново на пост.
Нора беше в своето ателие — работеше упорито върху ново произведение: портрет на Айнщайн. Но той не знаеше, че е обект на последното й платно. Картината щеше да бъде един от неговите коледни подаръци и веднага след показването й на празника, трябваше да я окачат над камината във всекидневната.
Когато Травис и Айнщайн излязоха от обора на поляната, той попита:
— Приближава ли се?
След задаването на този въпрос, Айнщайн извърши обичайните си действия, макар и с по-малко усилия, по-малко душене на въздуха, по-кратко вглеждане в сенчестата гора наоколо. Когато се върна при Травис, започна да вие тревожно.
— Там ли е? — каза Травис.
Айнщайн не отговори. Просто отново се взря в гората — объркан.
— Все така ли се приближава? — попита Травис.
Кучето не отговори.
— По-близо ли е от преди?
Айнщайн притича в кръг, подуши земята, после въздуха, вдигна глава наляво, след това — надясно.
Накрая се върна до къщата, застана пред вратата, погледна Травис и го зачака търпеливо.
Когато влязоха вътре, Айнщайн тръгна направо към килерчето. СЛЕПУХ.
Травис погледна думата, изписана на пода.
— Слепух?
Айнщайн извади още букви и ги подреди с нос.
СЛЯП. ГЛУХ.
— За твоята способност да усещаш Чуждия ли става дума?
Бързо махване с опашка: Да.
— Не го ли усещаш вече?
Едно излайване: Не.
— Мислиш ли… че е мъртъв?
НЕ ЗНАМ.
— А може би твоето шесто чувство не работи, когато си болен — или изнемощял, като сега?
МОЖЕ БИ.
Травис се замисли за минута, докато събираше пуловете и ги подреждаше отново по местата им. Лоши мисли. Мисли, от които изтръпваше. Да, около къщата бяха разположили алармена система, но до известна степен зависеха от Айнщайн за ранно предупреждение. След всички приготовления Травис трябваше да е сигурен, че ще успее да унищожи Чуждия, особено при своята подготовка като бивш член на „Делта Форс“. Но непрекъснато го измъчваше чувството, че някъде в системите е направил дребен пропуск и дойдеше ли моментът на върховно изпитание, той щеше да има нужда от всичките сили и способности на Айнщайн — само те можеха да му помогнат да се справи и с неочакваното.
— Ще се наложи да се оправиш колкото може по-бързо — каза той на ретривъра. — Ще се наложи да се опитваш и да ядеш, дори и да нямаш истински апетит. Ще се наложи да спиш възможно най-дълго — само така ще позволиш на тялото си да се стегне, а не като прекарваш половината нощ пред прозореца и се тревожиш.
ПИЛЕШКА СУПА.
Травис се засмя и каза:
— И това може да опиташ.
ЕДНО КАЗАНДЖИЙСКО УНИЩОЖАВА ВСИЧКИ МИКРОБИ.
— Това пък откъде го научи?
КНИГА. КАКВО ЗНАЧИ КАЗАНДЖИЙСКО?
Травис обясни:
— Чаша уиски, сипана в халба бира.
За момент Травис се замисли за подобен коктейл.
УБИВА МИКРОБИ НО СТАВА АЛКОХОЛИК.
Травис започна да се смее и разроши козината на Айнщайн.
— Страхотен комик си ти, рошава муцуно!
МОЖЕ БИ ТРЯБВА НА СЦЕНА ВЪВ ВЕГАС.
— Обзалагам се, че ще имаш успех.
И СНИМКИ САМО НА ПЪРВА СТРАНИЦА.
— Че къде другаде?
АЗ И ПИА ЗАДОРА.
Той прегърна кучето и двамата продължиха да се смеят в килера, всеки по своя начин.