Въпреки шегите, Травис знаеше, че Айнщайн е силно обезпокоен от загубата на своята способност да усеща Чуждия. Шегобийството действаше като защитен механизъм, начин за пропъждане на страха.
Този следобед, изтощен от кратката разходка из двора, Айнщайн заспа, а Нора рисуваше трескаво в своето ателие. Травис стоя дълго пред един голям прозорец, гледайки към гората, и многократно провери наум всичките отбранителни системи — търсеше някоя пролука.
Джим Кийн им дойде на гости в неделя, дванайсети декември, следобед и остана за вечеря. Прегледа Айнщайн и остана доволен от подобреното му състояние.
— На нас ни изглежда бавно — каза плахо Нора.
— Казах ви, нужно е време — отговори Джим.
Той направи две промени в рецептите на Айнщайн и им остави нови опаковки лекарства.
А самият Айнщайн с възторг демонстрира своята машина за обръщане на страници и уреда за пускане на букви в килера. Снизходително прие хвалбите за способността си с молив в зъбите да включва телевизора и видеото без да безпокои Нора и Травис за помощ.
Отначало Нора остана изненадана от изражението на ветеринаря — очите му сякаш не бяха толкова скръбни, а лицето му — по-ведро отколкото ги помнеше. Но после реши, че си е същият; само нейното възприятие бе друго. Сега, след като го познаваше по-добре и той бе станал техен първи приятел, тя виждаше не само мрачните черти, дадени му от природата, но нежността и хумора зад тъжната маска.
Докато вечеряха, Джим каза:
— Порових малко из книгите по въпроса за татуировките — исках да разбера дали не може да се премахнат номерата на ухото му.
Айнщайн лежеше на пода до тях и слушаше разговора. Изведнъж скочи на крака, олюля се малко, после затича към кухненската маса и скочи в един от свободните столове. Остана изправен и впери поглед в Джим с очакване.
— Да-а — започна ветеринарният лекар, оставяйки обратно в чинията набоденото на вилицата парченце пиле с къри, което почти беше сложил в устата си. — Повечето, но не всички татуировки, могат да се премахнат. Ако разбера какво е използваното мастило и по кой метод е вкарано под кожата, може би ще успея да я изчистя.
— Това ще е чудесно — каза Нора. — Дори ако ни открият след това и опитат да ни отнемат Айнщайн, не могат да докажат, че точно това е кучето, което са загубили.
— Но от татуировката все ще останат някакви следи, видими при внимателен оглед — усъмни се Травис. — Под лупа например.
Айнщайн премести поглед от Травис към Джим Кийн, като че ли искаше да му каже: „Е, какво ще кажеш за това?“
— В повечето лаборатории просто белязват опитните животни — обясни Джим. — А тези, които ги татуират, използуват две стандартни мастила. Може би ще успея да изчистя всичко така, че да не останат никакви следи освен нещо като естествено изменен цвят на кожата. Дори и под микроскоп няма да се виждат следи от мастилото и няма да има нито помен от цифрите. В края на краищата тази татуировка е малка, а това улеснява работата. Все още изучавам възможните техники, но след няколко седмици можем да опитаме — ако Айнщайн няма нищо против неизбежното неудобство.
Ретривърът слезе от стола и притича към килера. Чуваха как натиска педалите под тръбичките с букви.
Нора стана да види какво послание съчинява Айнщайн.
НЕ ИСКАМ ЖИГОСАН. АЗ НЕ СЪМ КРАВА.
Неговото желание да се отърве от белязания номер беше по-дълбоко, отколкото мислеше Нора. Той искаше да премахнат цифрите, за да не могат да го открият хората от лабораторията. Но освен това очевидно мразеше трите цифри на ухото си, защото те го превръщаха в нечия собственост, състояние, обидно за неговото достойнство и нарушение на правата му като мислещо същество.
СВОБОДА.
— Да — в гласа на Нора имаше уважение. Тя постави ръка на главата му. — Наистина разбирам. Ти си… личност, и то — личност — тя за пръв път виждаше проблема от тази страна, — с душа.
Светотатство ли беше да мисли, че Айнщайн има душа? Не. Тя не смяташе, че в това има някакво светотатство. Човекът бе сътворил това куче, но все пак, ако имаше Бог, Той сигурно одобряваше съществуването на Айнщайн — поне затова, че Айнщайн умееше да различава добро и зло, да обича, беше смел и неговата безкористност го приближаваше до Божия образ повече, отколкото много човеци, тъпчещи тази земя.
— Свобода — повтори тя. — Ако имаш душа — а аз зная, че имаш — значи си роден със свободна воля и право на самоопределение. Номерът на ухото ти е обида и ние ще те отървем от него.
И след вечерята Айнщайн очевидно искаше да следи разговора — и да участва в него — но силите му не стигнаха и той заспа до камината.