Докато пиеше малкото бренди и кафето си, Джим Кийн изслуша краткото описание на Травис за отбранителната система против Чуждия. Когато го помолиха да помисли за някакви пролуки в нея, ветеринарят не се сети за нищо друго, освен несигурността на електрическите проводници към къщата.
— Ако това създание е достатъчно хитро да прекъсне жицата водеща от магистралата към дома ви, то ще ви остави в непрогледен мрак по средата на нощта и всичките аларми ще се окажат безполезни. А без ток и онези хитри машинки в обора няма да затворят вратата зад звяра и няма да освободят азотния окис.
Нора и Травис го поведоха надолу по стълбите към избата под задната част на къщата за да му покажат аварийния генератор. Той работеше с бензин, скрит в сто и осемдесет литров резервоар, заровен под земята в двора, и трябваше да възстанови захранването за къщата, обора и алармената система само десет секунди след спирането на тока.
— Доколкото виждам — каза Джим — помислили сте за всичко.
— И аз мисля така — съгласи се Нора.
Но Травис се намръщи:
— Все се чудя…
В сряда, двайсет и втори декември, отидоха с колата до Кармъл. Оставиха Айнщайн при Джим Кийн и прекараха деня в купуване на коледни подаръци, украшения за къщата, гирлянди за елхата и самата елха.
При заплахата на неумолимо приближаващото ги чудовище изглеждаше почти лудост да мислят как ще прекарат празника. Но Травис каза:
— Животът е кратък. Никога не знаем колко ни остава, затова не можем да позволим на Коледа да отлети без да я празнуваме, без значение точно как. Освен това, през последните години моите Коледи съвсем не бяха щастливи. Искам да наваксам.
— Леля Вайълет мислеше, че не трябва да прекаляваме с празничното настроение на Коледа. И не вярваше в размяната на подаръци и украсяването на елха.
— Тя не е вярвала в живота — каза Травис. — А това е още един повод да прекараме този празник както трябва. Това ще е твоята първа хубава Коледа, и първата изобщо за Айнщайн.
„А от догодина — мислеше си Нора — в къщата ще има бебе и ще я празнуваме с него, а виж, това си заслужава!“
Освен че й се повдигаше леко сутрин и бе наддала два фунта, нямаше други признаци за бременност. Коремът й още беше плосък и доктор Уейнголд каза, че при нейното телосложение има възможност тя да е от жените, чиито коремни мускули се разтягат съвсем малко. Мислеше, че в това има късмет, защото връщането във форма след раждането щеше да е много по-лесно. Но, разбира се, бебето се очакваше чак след шест месеца, а дотогава имаше достатъчно време да наедрее като тюлен.
Докато се връщаха с пикапа от Кармъл — а задната му част беше пълна с пакети, имаше и коледно дърво с чудесна форма — Айнщайн лежеше полузаспал в скута на Нора. Беше изморен от бурния ден с Джим и Пука. Прибраха се в къщи по-малко от час преди свечеряване. Айнщайн тръгна пръв към вратата — но изведнъж спря и се огледа напрегнато. Подуши студения въздух, после се разходи из двора с нос близо до земята, като че ли проследяваше нещо по миризмата.
Вървейки към задната врата, натоварена с пакети, Нора отначало не забеляза нищо необикновено в поведението на кучето, но видя, че Травис е спрял и гледа втренчено Айнщайн. Попита го:
— Какво има?
— Почакай секунда.
Айнщайн прекоси двора и стигна до края на гората в южната му част. Застана неподвижно, с глава издадена напред, после тръсна тяло и тръгна по края на гората. Често спираше, всеки път застиваше на място и след две минути направи цял кръг през северната страна.
Когато ретривърът се върна, Травис каза:
— Нещо?
Айнщайн махна кратко с опашка и излая веднъж: И да, и не.
Когато влязоха в къщата, ретривърът написа съобщение на пода в килера.
ПОЧУВСТВАХ НЕЩО.
— Какво? — попита Травис.
НЕ ЗНАМ.
— Чуждия ли?
МОЖЕ БИ.
— Близо ли?
НЕ ЗНАМ.
— Връща ли се шестото ти чувство? — попита Нора.
НЕ ЗНАМ. ПРОСТО ПОЧУВСТВАХ.
— Какво почувства? — настоя Травис.
Кучето доста дълго събира смелост да напише отговора.
ГОЛЯМА ТЪМНИНА.
— Почувствал си голяма тъмнина?
Да.
— Какво означава това? — попита Нора тревожно.
НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯ ПО-ДОБРЕ. ПРОСТО ПОЧУВСТВАХ.
Нора погледна Травис и видя загриженост в очите му, които вероятно отразяваха нейното изражение.
Голямата тъмнина беше някъде там, отвън, и приближаваше.
3
Коледа прекараха весело и хубаво.
Сутринта, докато седяха край окичената със светещи гирлянди елха, пиеха мляко и хапваха домашни сладкиши, отвориха подаръците. Първият, шеговит подарък беше от Нора за Травис — кутия с бельо. Той й подари широка горна дреха в ярко оранжево и жълто, явно ушита за жена с тристафунтово тегло: