— Лем го гледа дълго. После каза:
— Да, ако са достатъчно умни, ще направят точно това.
По-късно същия ден, докато Джим Кийн приготвяше вечерята, телефонът му звънна. Беше Гарисън Дилуърт, когото той не бе срещал лично, но го опозна през последната седмица, защото осъществяваше връзката между адвоката и семейството на Травис и Нора. Гарисън се обаждаше от телефонен автомат в Санта Барбара.
— Пристигнаха ли вече? — попита адвокатът.
— Рано следобед — отговори Джим. — Тоя Томи Есънби сигурно е добро момче.
— Не лошо, наистина. Но не дойде при мене да ме предупреди заради доброто си сърце. Той се бунтува срещу властта. Когато са го притиснали да признае, че аз съм се обадил от тяхната къща онази вечер, той ги е намразил. Бързото пристигане на Томи у нас беше тъй неизбежно, както блъскането на младите козлета в дъските на оградата.
— Отнесли са Чуждия.
— А кучето?
— Травис каза, че никога няма да им покаже къде е гробът.
И ще ги накара да повярват, че ще срита яко задника и ще утежни живота на всеки, който се опита да го принуди.
— Как е Нора? — попита Дилуърт.
— Няма да загуби бебето.
— Благодаря на Бога. Това трябва да е голяма утеха.
2
Осем месеца по-късно, през няколкото почивни дни около Празника на труда през септември, семействата Джонсън и Гейнз се събраха за пикник в двора на шерифския дом. През по-голямата част на следобеда играха бридж. Лем и Карън по-често печелеха, отколкото да губят, което сега изглеждаше доста необичайно, защото Лем вече не се залавяше да играе с фанатичната нужда да спечели на всяка цена, както преди.
Напусна НУС през юни. Оттогава живееше с парите, които беше наследил преди много време от баща си. До следващата пролет се надяваше да се залови с нова работа, някакъв малък бизнес, в който да бъде началник сам на себе си и да определя сам работното си време.
Късно следобед, докато жените им правеха салата в кухнята, Лем и Уолт седяха на двора и наглеждаха пържолите върху скарата.
— Значи в Управлението още те помнят като човека, който не се справи със случая Банодайн?
— Така и ще ме помнят вовеки веков.
— Но все пак получаващ пенсия — каза Уолт.
— Е, оставил съм там двайсет и три години.
— Обаче не ми изглежда справедливо човекът, провалил най-сериозното разследване на века, да се разхожда под слънцето с цяла пенсия на четиридесет и шест години.
— Три-четвърти пенсия.
Уолт вдиша дълбоко от ароматния дим на пържолите върху тлеещи въглени.
— И все пак. Накъде е тръгнала тая страна? В по-строги времена такива като тебе поне биха ги нахокали и разжалвали.
Той още един път вдиша дълбоко от дима на пържолите и продължи:
— Разкажи ми пак за оня момент в кухнята им.
Лем бе разказвал това най-малко сто пъти, но на Уолт сякаш изобщо не му омръзваше да го слуша отново.
— Да-а, къщата — подредена като аптека. Всичко блести. А и двамата — Корнъл и жена му — чисти и спретнати. Те са взискателни към вида си хора, обичат реда. И ми казват, че кучето е умряло преди две седмици, вече погребано. Корнъл изиграва пристъпа на гняв, издърпва ме от стола за ризата и ме поглежда така, сякаш след малко ще ми откъсне главата. Като ме пуска, аз си затягам вратовръзката… и поглеждам надолу към панталоните, така, по навик, и виждам тия златисти косми. От куче. От ретривър, абсолютно сигурен съм. Сега, възможно ли е тези спретнати хора, особено в момент, когато трябва непрекъснато да правят нещо, за да забравят нещастието, да не намерят време за почистване на къщата цели две седмици?
— Косми е имало по целите ти панталони — напомни Уолт.
— Стотици.
— Като че ли кучето е седяло там минути преди ти да влезеш.
— Да бях се появил там две минути по-рано, щях да седна точно върху него.
Уолт обърна пържолите върху скарата.
— Ти си страшно наблюдателен човек, Лем, а това трябваше да те изведе доста напред в служебната ти кариера. Просто не разбирам как, при всичките си дарби, успя толкова успешно да провалиш разследването за Банодайн.
Засмяха се и двамата, както винаги.
— Сигурно е въпрос на късмет — каза Лем, както казваше винаги, и се засмя отново.
3
Когато Джеймз Гарисън Хиат празнуваше третия си рожден ден на 28 юни, майка му вече беше бременна със следващото дете, както се оказа по-късно, неговата сестричка.