Осем месеца след последната ми поява в съда се преместих в Александрия, щата Вирджиния, и постъпих в семинарията, където усърдно се обучавах три години. За да се издържам, работех по двайсет часа седмично за адвокатска кантора във Вашингтон. Ненавиждах работата си, която се състоеше в проучвания, но успявах да се прикривам. Всяка седмица нещо ми напомняше защо съм се отказал от тази професия.
Ръкоположиха ме, когато бях трийсет и пет годишен, и станах помощник-свещеник в епископалната църква на Дрейтън Стрийт в стария квартал на Савана. Викарият беше прекрасен човек на име Лутър Ходжес, който от години беше свещеник и на затвора. Чичо му беше умрял зад решетките и Лутър бе твърдо решен да помага на хората, изпаднали в забрава. Три месеца след като се преместих в Савана, се запознах с Франсоа Тейтъм — наистина забравена от Бога душа.
Най-вълнуващият миг в живота ми настъпи две години по-късно, докато извеждах Франки от затвора. Бях открил призванието си. С Божията помощ открих и Вики Горли, жена емисия.
4
„Пазители на справедливостта“ заема малко ъгълче в стар склад на Брод Стрийт в Савана. Останалата част от огромната сграда се използва от фирмата за подови настилки, която Вики е продала преди години. Вики все още е собственик на склада и го отдава под наем на племенниците си, които ръководят някогашния й бизнес. „Пазителите“ поглъща по-голяма част от приходите й.
Паркирам и влизам в офиса ни по обед. Не очаквам да ме посрещнат като герой, но те не го и правят. Няма рецепционистка, няма и рецепция, няма приятно местенце, където да посрещаме клиентите си. Те всички са в затвора. Не използваме услугите на секретарки, защото не можем да си ги позволим. Сами печатаме текстовете си, сами изготвяме досиета и графици, отговаряме на телефонните обаждания, приготвяме си кафето и изхвърляме боклука.
Повечето дни по обедно време Вики излиза да хапне набързо с майка си в дома за възрастни хора малко по-надолу по улицата. Скромният й кабинет е празен. Поглеждам към бюрото й — няма нито едно разместено листче. Върху един шкаф зад бюрото има цветна снимка на Вики и Бойд — нейния покоен съпруг. Той изградил бизнеса с настилките и след преждевременната му смърт тя поела ръководството и управлявала фирмата като истински тиранин, докато не набрала гняв срещу съдебната система и не основала „Пазителите“.
Отсреща е кабинетът на Мейзи Ръфин, която отговаря за съдебните спорове и е мозъчният тръст на фирмата ни. И тя не е на бюрото си, сигурно развежда децата си по различните им ангажименти. Има четири и обикновено някое се пречка из краката ни в офиса следобед. Отвори ли детската градина, Вики затваря вратата си. Аз също, ако съм в офиса, което се случва рядко.
Когато наехме Мейзи преди четири години, тя постави две условия, които не подлежаха на договаряне. Първото беше да води децата си в офиса при нужда, защото не можела да си позволи да плаща често за бавачка. Второто беше заплатата й. Нуждаеше се от 65 000 долара, за да оцелява, нито цент по-малко. Двамата с Вики, взети заедно, не получавахме толкова, но пък ние нито гледахме деца, нито ни пукаше каква заплата вземаме. Приехме и двете й условия, поради което Мейзи все още е най-високоплатеният член на екипа ни.
Но тя е незаменима. Отраснала е в най-опасните квартали на Атланта. Случвало се е да бъде бездомна, макар да не говори много за онези дни. Учителката в гимназията забелязала умното момиче и проявила загриженост. Мейзи завършила колежа „Морхаус“ и после право в „Емъри“ с пълна стипендия и почти пълен отличен. Отказала възможностите за работа в големи фирми и избрала да работи за своите хора във Фонда за правна защита към Националната асоциация за напредък на цветнокожото население. Кариерата й там секнала, когато бракът й се разпаднал. Мой приятел спомена Мейзи, докато търсехме да наемем още един адвокат.
Долният етаж е владение на тези две силни жени. Когато съм там, прекарвам времето си на втория етаж, където се затварям в разхвърляната стая, която наричам свой кабинет. Срещу него се намира заседателната зала, макар че не провеждаме много заседания. Понякога я използваме за снемане на клетвени показания или за срещи с вече свободен клиент и семейството му.