Правят го и аз казвам:
— Предлагам да уточним план и после да отворим кашоните заедно, като заснемаме всичко на видео, разбира се. Ако фенерчето е там, господа, моля за правото да го задържа и да го дам за анализ на нашите вещи лица доктор Кайл Бендершмит и доктор Тобаяс Блек. Допускам, че разполагате с копия от докладите им. След като приключат с анализа си, ще ви предам фенерчето, за да го занесете в щатската криминалистична лаборатория.
— Да не намеквате, че вашите експерти са по-добри от тези на Флорида? — пита Касъл.
— Точно това намеквам. Едва ли сте забравили, че щатът изправи на свидетелското място пълен шарлатанин на име Пол Норуд. През последното десетилетие кариерата му е напълно развенчана, но е успял да погоди номер на Куинси. Вече не го използват като вещо лице. Съжалявам, но по този въпрос нямам доверие на щата.
— Сигурен съм, че нашата лаборатория може да се справи — обажда се Маккъчън. — Навремето Норуд не е работил за щата.
Глен се чувства длъжен да възрази:
— Не слушаш, Патрик. Клиентът ми определя правилата на играта. Ако не си съгласен, няма да видиш уликите. Той ще ги вземе със себе си и минаваме на план Б.
— По-точно?
— Още не сме уточнили подробностите, но според план Б господин Поуст несъмнено ще напусне града заедно е кашоните и ще предаде уликите за анализ на независими експерти. Вие ще бъдете лишени от участие. Това ли искате?
Изправям се и измервам Касъл и Маккъчън с гневен поглед.
— Всъщност не съм тук, за да водя преговори. И не ми харесва тонът ви. Не ми допада и отношението ви. Кашоните са на сигурно място, отново скрити. Ще ги извадя, когато съм готов.
Тръгвам към вратата и вече я отварям, когато Маккъчън се обажда:
— Чакайте.
Кашоните са избърсани от прахта, но си личи, че са стари. Намират се един до друг по средата на дългата заседателна маса на Глен. Към тях е насочена видеокамера на статив. Скупчваме се около масата и вперваме погледи в тях.
Докосвам първия кашон и казвам:
— Допускам, че КМ означава Куинси Милър. Ще ни окажете ли честта? — питам шерифа и му подавам джобно ножче.
Давам му и тънки хирургически ръкавици, които той добросъвестно слага. Бий включва видеокамерата, а Франки започва да снима с телефона си.
Касъл взема ножа и плъзва острието по горната лента тиксо, после по страничните. Отваря капака и всички проточваме шии да надникнем вътре. Първият предмет е найлонов плик, в който като че ли има бяла риза, изцапана с кръв. Без да отваря плика, Касъл го вдига за снимка, поглежда етикета и го прочита:
— „Местопрестъпление, Русо, шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и осма година.“
Оставя го на масата. Ризата вътре изглежда продупчена на няколко места. Двайсет и три години по-късно кръвта е почти черна.
Следва найлонов плик, в който като че ли има официален панталон, намачкан и натъпкан вътре. С черни петна. Касъл прочита етикета — същата информация.
После изважда кутия за съхранение на документи, увита в черна найлонова торба за смет. Обнадеждено развива найлона, поставя кутията върху масата и я отваря. Едно по едно вади изцапани бели листове, жълт адвокатски бележник, картончета за записки, четири евтини химикалки и два използвани молива. На етикетчето пише, че са материали от бюрото на Русо. Всичко е опръскано с кръв.
Касъл изважда и четири юридически книги, всичките с петна. На етикета пише, че са от лавиците на Кийт.
Следва квадратна картонена кутия със страна трийсетина сантиметра. Пъхната е в плик за замразяване на продукти, който на свой ред е сложен в друг плик с цип. Касъл внимателно маха пликовете и поспира за секунда, сякаш всички знаем какво има вътре. Не откъсваме поглед от кафявата кутия. Не е запечатана, а има подпъхващ се капак. Той бавно го отваря и изважда още едно найлоново пликче с цип. Оставя го върху масата. Вътре има черно фенерче, дълго почти колкото кутията, чието стъкло е пет сантиметра в диаметър.
— Да не отваряме това — обаждам се, а сърцето ми се е качило в гърдите.
Шерифът кимва в знак на съгласие.
Глен поема командването с думите:
— Господа, да седнем и да обмислим нещата.