Когато махат фотоапарата, Кайл прибира батериите в пластмасови кутийки и насочва вниманието си към стъклото на фенерчето. Хиляди пъти съм разглеждал снимките и знам, че има осем пръски от нещо, за което се смята, че е кръвта на Русо. Три от тях са малко по-едри и диаметърът им е почти три милиметра. Кайл смята да отстрани най-голямата и да я подложи на поредица от тестове. Кръвта е изсъхнала преди двайсет и три години, затова няма да е лесно. Като екип неврохирурзи двамата с Макс отвъртат капачето и поставят лещата на фенерчето в голямо и чисто петри. Кайл продължава да обяснява. С помощта на малка спринцовка пуска капка дестилирана вода точно върху най-голямата пръска. С Франки гледаме всичко на екрана.
Водата се смесва с кръвта и от стъклото в петрито се стича розова течност. Бендершмит и Макс кимват едновременно. Доволни са от пробата. Докато един лаборант я отнася, те свалят хирургическите ръкавици.
— Ще вземем малка проба от кръвта от ризата и ще ги сравним. После ще направим няколко теста, ще анализираме резултатите. Това ще отнеме малко време. Ще работим цяла вечер.
Какво да отговоря? Предпочитам да разполагам с резултати, при това благоприятни, още сега, но благодаря на него и на Макс. С Франки излизаме от сградата и поемаме към центъра на Ричмънд, озъртайки се за кафене. На чаша студен чай и сандвичи се опитваме да говорим за друго, не за кръвните проби, но не е възможно. Ако пробата от фенерчето съвпадне с петното от ризата, истината ще остане неясна и ще има още въпроси без отговор.
Ако обаче пробите са от различни източници, Куинси излиза на свобода най-накрая. Стига да е в състояние да излезе.
А пръстовият отпечатък? Няма автоматично да ни отведе до човека, дръпнал спусъка, освен ако не докажем, че фенерчето е било на местопрестъплението. Ако пробите не съвпаднат, значи не е било там, а е било подхвърлено в багажника на Куинси от Фицнър. Или така поне предполагаме.
По време на дългото пътуване от Савана до Ричмънд двамата с Франки обсъждаме дали трябва да уведомим семейство Тафт за скелета в един от дрешниците им. Шериф Касъл не прояви особен интерес към новината. От друга страна, възможно е семейство Тафт да имат роднина, изчезнал преди години, и така загадката да се разреши. Или пък те са вече толкова наплашени от това място, че едва ли ще проявят интерес към още една зловеща смърт.
На кафе решаваме, че историята е твърде интересна, за да се отказваме от нея. Франки намира в телефона си номера на Райли Тафт и му се обажда. Райли тъкмо си тръгва от работа в училището и с почуда научава, че вече сме толкова далече заедно с уликите. Франки обяснява, че голяма част от тях вече са предадени на шерифа, но сме намерили каквото ни трябва. Пита го дали в семейството му се говори за някой, изчезнал преди десетина години.
Райли се интересува какво значение има това.
Ухилен и сияещ, Франки му разказва какво още сме намерили в къщата вчера сутринта. Обяснява, че в дрешника в източната спалня има скелет, напълно запазен, с найлоново въже около гърдите, за да не падне. Вероятно не е самоубийство, може би е убийство, но не чрез обесване, макар че се знае много малко.
Франки посреща шокираната реакция на Райли с широка усмивка, почти се разсмива. Говорят си още малко и Райли обвинява Франки, че го подкача. Франки се разпалва и го уверява, че лесно може да установи истината — само да отиде да погледне. Нещо повече, двамата с Уендъл трябвало да влязат в къщата колкото се може по-скоро и да извадят скелета, за да го погребат подобаващо.
След тези негови думи Райли надава вой и започва да ругае. Когато се успокоява, Франки му се извинява за лошите новини, но смята, че двамата с Уендъл трябва да знаят, защото шерифът може скоро да ги потърси и да поиска да огледа.
Франки слуша известно време, усмихва се и казва:
— Не, не, Райли, на ваше място не бих я изгорил.
Райли продължава да нарежда и по едно време Франки отдалечава телефона от ухото си. Не спира да повтаря:
— Стига, Райли, не я изгаряйте.
В края на разговора е напълно убеден, че собствениците на къщата ще я подпалят.
45
Чакаме почти до единайсет часа, когато доктор Бендершмит приключва лекцията си и се връща в кабинета си. С Франки седим там, натъпкани с кофеин. Той влиза с усмивка и оповестява: