— Утре — отговаря Сюзан Ашли, без да се изправя.
— А госпожа Идалго?
— Господин съдия, моля ви, още дори не сме подали официалния си отговор.
— О, мисля, че сте. Подали сте за предишната молба. Вече е в компютъра ви. Просто го актуализирайте малко и го подайте и тук незабавно, госпожо Идалго. Изслушването ще се проведе след три седмици в тази съдебна зала.
На следващия ден госпожа Идалго тича до Върховния съд на щата с молба за ускорено обжалване на решението на Кумар. Седмица по-късно Върховният съд на щата Флорида излиза с лаконично решение в наша полза. Вървим към финала и този път май имаме съдия, който ще ни чуе.
46
Бил Канън ни прави предложение, което ни изненадва. Би желал да ни окаже честта и да поеме съдебната зала, когато представяме молбата си за преразглеждане на присъдата. Смята, че това е отлична подготовка за федералното дело, което ще започне след месеци. Ръцете го сърбят за битка и иска да чуе свидетелите лично. Сюзан Ашли е умна и реагира бързо, но е само на трийсет и три и има ограничен опит в съдебната зала. Бих я определил като страхотно оръжие. Но по репутация Канън вече е в Залата на славата. Тя с удоволствие му отстъпва водещата роля и се съгласява да бъде втори адвокат по делото. А тъй като съм потенциален свидетел, аз се отказвам от ролята си на адвокат без капка съжаление. И така ми се пада място на първия ред.
Предвкусвайки победа за отбора, Вики и Мейзи си вземат няколко почивни дни и пристигат в Орландо за заседанието. Франки ги настанява на първия ред. Всички пазители на справедливостта сме тук. Идват и други. Преподобният Лутър Ходжес също пристига от Савана да ни наблюдава в действие. Следил е случая от деня, в който го поехме, и часове наред е отправял молитви за Куинси. Глен Колакърчи пристига, издокаран в розов костюм от крепон и придружен от красивата Бий. Той едва ли се е молил много. До него седи Патрик Маккъчън, който според Глен е решил да не отправя ново обвинение към Куинси, ако молбата ни бъде удовлетворена.
Сюзан Ашли е обработила пресата и случаят се отразява широко. Историята за стар и корумпиран шериф, организирал заговор за убийството на невинен човек, когото е пратил в затвора преди повече от двайсет години, не е за изпускане. Сега, когато невинният предприема активни стъпки за освобождаването си, а шерифът е зад решетките, интригата се заплита още повече. В залата има репортери и двайсетина зрители. Всяка съдебна зала независимо от големината или местоположението си привлича редовни посетители — любопитни хора, които си нямат друга работа.
Съдия Кумар заема мястото си без излишни официалности и поздравява всички. Оглежда се и не вижда затворника. Два дни по-рано е удовлетворил молбата ни да позволим на Куинси да присъства на изслушването. Засега прави всичко, което сме поискали.
— Въведете го — нарежда той на пристава.
Вратата зад ложата на журито се отваря и влиза един шериф. Куинси пристъпва зад него с бастун, без белезници. Облечен е с бяла риза и кафеникав панталон, които съм му купил вчера. Искаше да сложи и вратовръзка за пръв път от двайсет и три години, но го убедих, че не се налага, защото няма да има съдебни заседатели, само съдия, който сигурно не е с вратовръзка под черната си тога. Куинси е отслабнал поне с двайсет килограма и не е възстановил изцяло двигателните си умения, но изглежда страхотно. Озърта се, отначало объркан и неуверен, и кой може да го вини, но после ме вижда и се усмихва. Затътря се към нас и шерифът го повежда към мястото между Сюзан Ашли и Бил Канън. Аз съм се сврял зад тях, до перилата. Потупвам Куинси по рамото и го уверявам, че изглежда превъзходно. Той се обръща и ме поглежда с насълзени очи. Дори краткото му излизане на свобода днес поражда бурни емоции.
Спорим със Службата за управление на затворите в Талахаси как следва да се постъпи с него. Лекарите му са приключили засега и са готови да го изпишат, което означава еднопосочен билет обратно за „Гарвин“. Сюзан Ашли е подала молба за прехвърлянето му в затвор с облекчен режим близо до Форт Майърс, където има рехабилитационен център. Лекарите щедро ни снабдиха с писма и протоколи в подкрепа на необходимостта рехабилитацията на Куинси да продължи. Разпалено твърдим, че „Гарвин“ е опасно място за всички затворници по принцип, но особено за Куинси. Бил Канън крещи на бюрократите от Службата за управление на затворите. Само че, тъй като в момента е притиснал всички до стената с делото за 50 милиона долара, те отказват да съдействат. Одел Хърман, директорът на „Гарвин“, твърди, че Куинси трябва да бъде в изолатор с цел осигуряване на безопасността му, като че ли това е проява на огромно великодушие. Всъщност става дума за еквивалента на карцер.