Разказвам доста редактирана история за това как сме намерили фенерчето, като пропускам цели глави от нея. Не споменавам за Тайлър Таунзенд в Насау, нито за Брус Гилмър в Айдахо, нито за имейлите, които се изпаряват след пет минути, за африканската вуду магия или за истинския скелет в гардероба. Тръгнал съм от слух, предаден ми от стар адвокат, който подочул, че може би Кени Тафт е знаел твърде много и това е причината да го убият. Затова съм се обърнал към семейство Тафт и съм започнал да проучвам. И ми е провървяло. На големия екран Канън показва снимки на порутената къща и по-тъмни кадри, които съм направил на тавана, и още едно видео как Франки изнася кашоните от населената с призраци къща. Разказвам за пътуването ни до Ричмънд с уликите и за срещата е доктор Бендершмит.
По време на кръстосания разпит Кармен Идалго задава поредица въпроси, които целят по-скоро да породят допълнителни съмнения относно надеждността на уликите. Не, не знам колко време кашоните са били на тавана, не знам и кой ги е оставил там, дори не съм сигурен, че Кени Тафт ги е взел лично преди пожара или някой му е помогнал, не знам и дали не е отварял кашоните и не е манипулирал веществените доказателства. Отговорите ми са професионални и вежливи. Тя просто си върши работата и никак не й се иска да бъде тук.
Притиска ме да разкрия източника на слуховете за Кени Тафт и аз обяснявам, че поверителността ме задължава да предпазвам източниците си. Разбира се, знам повече, отколкото разкривам, но в крайна сметка съм адвокат и ми е ясно какво е поверителност. Тя моли съдията да ми нареди да отговоря на въпросите й. Канън възразява и изнася кратка лекция за неприкосновеността на адвокатските дела. Съдия Кумар отказва да удовлетвори молбата на Кармен Идалго и аз се връщам на мястото си зад Куинси.
Доктор Кайл Бендершмит е в съдебната зала и няма търпение да я напусне. Бил Канън го призовава като следващ свидетел и започва досадното представяне на квалификацията му. След няколко минути съдия Кумар поглежда към Кармен Идалго и пита:
— Необходимо ли е уверение в професионалната му подготовка?
— Не, господин съдия. Щатът приема квалификацията му.
— Благодаря ви.
Кумар не припира никого и очевидно му е приятно да държи нещата под контрол. Съдия е едва от три години, но изглежда много самоуверен и опитен.
Канън прескача неверните показания на Пол Норуд пред съдебните заседатели — описани са подробно от Мейзи в адвокатското досие — и се задълбочава в действителните улики. Вече разполагаме с фенерчето и с пръските и не се налага да се правят догадки. На големия екран Бендершмит представя снимките, които е направил неотдавна, и ги сравнява с използваните по време на съдебния процес преди двайсет и три години. Пръските са избелели с времето, макар че стъклото явно не е било на слънце. Очертава трите най-големи и ги посочва на своята проба. Следват още увеличени снимки, още криминологичен жаргон. За мен показанията на Бендершмит бързо се превръщат в досаден урок по естествени науки, може би защото съм скаран с тази област на знанието. Но няма никакво значение дали аз се отегчавам. Важното е, че съдията жадно поглъща всичко.
Кайл започва с основното: човешките кръвни клетки са различни от животинските. На екрана се появяват два уголемени образа и Бендершмит включва на професионален режим. Образът отляво е силно увеличен еритроцит от кръвта по стъклото. Образът отдясно изглежда сходно и е еритроцит от дребен бозайник — заек. Хората са бозайници и техните еритроцити, тоест червените им кръвни клетки, нямат ядро. Червените кръвни клетки на влечугите и птиците имат ядро, а нашите не. Професорът трака по клавишите на лаптопа си, изображението се променя и ние потъваме в света на червените кръвни клетки. Ядрото е малко, кръгло и служи като команден център на клетката. То контролира нейния растеж и възпроизводство. Заобиколено е от мембрана. И тъй нататък.
Към молбата ни е прикрепен пълният доклад на Бендершмит, съдържащ множество непроницаеми страници за кръвта и клетките. Признавам, че не съм го прочел целия, но нещо ми подсказва, че съдия Кумар го е прочел.
Изводът: животинските еритроцити са много различни при различните видове. Доктор Бендершмит е почти сигурен, че кръвта по стъклото на фенерчето, намерено в колата на Куинси от Брадли Фицнър, е от малък бозайник. Изразява недвусмислена увереност, че кръвта не е човешка.