В четири и половина заседанието е подновено и Бил Канън призовава последния си свидетел за деня. Току-що съм уведомил Куинси, за да не се шокира. Когато Канън оповестява името „Джун Уокър“, Куинси се обръща и вперва поглед в мен. Усмихвам се и кимвам насърчително.
Франки не се отказва лесно, особено ако трябва да убеди някой чернокож да ни съдейства. През последните месеци се е сближил с Отис Уокър в Талахаси и чрез него — с Джун. Отначало двамата се съпротивлявали и били разстроени от факта, че адвокатът на Куинси е обрисувал в толкова лоша светлина първата му съпруга. С течение на времето обаче Франки успял да убеди Отис и Джун, че при възможност старите лъжи трябва да бъдат поправени. Че Куинси не е убил никого, но въпреки това Джун е помогнала на истинските убийци — шайка бели мъже.
Тя става от третия ред и целеустремено тръгва към свидетелското място, където полага клетва. Прекарал съм известно време с нея и се опитах да й внуша, че никак не е лесно да застанеш в съдебната зала и да признаеш, че си лъжесвидетелствал. Също така я уверих, че не може и няма да бъде съдена за това.
Джун кимва на Куинси и стисва зъби. Хайде, давайте. Съобщава името и адреса си и потвърждава, че Куинси Милър е първият й съпруг. Имали три деца, после бракът им се разпаднал и завършил с неприятен развод. Тя е на наша страна и Бил Канън се отнася към нея с уважение. Взема някакви документи от бюрото си и казва:
— И така, госпожо Уокър, моля ви да насочите вниманието си към делото за убийство срещу бившия ви съпруг Куинси Милър преди много години. Тогава сте свидетелствали в полза на обвинението и сте изказали няколко твърдения. Бих искал да ги обсъдим, ако не възразявате.
Тя кимва и отговаря:
— Добре, господине.
Канън намества очилата си и поглежда към протоколите от процеса.
— Прокурорът ви е попитал: „Обвиняемият Куинси Милър притежаваше ли дванайсеткалиброва пушка?“, а вашият отговор гласи: „Така ми се струва. Имаше няколко пистолета. Не разбирам много от оръжия, но да, Куинси имаше голяма пушка“. Истина ли беше това, госпожо Уокър?
— Не, господине, не беше. Никога не съм виждала пушка в къщата, никога не съм виждала Куинси да има пушка.
— Добре. Второто твърдение. Прокурорът ви пита: „Обвиняемият обичаше ли да ходи на лов и за риба?“, а вие отговаряте: „Да, господине, не ходеше често на лов, но от време на време отиваше в гората с приятели и обикновено стреляха по зайци и птици“. Истината ли сте казали, госпожо Уокър?
— Не, господине. Не знам Куинси да е ходил на лов. Обичаше понякога да ходи за риба с чичо си, но не на лов.
— Добре, третото твърдение. Прокурорът ви подава цветна снимка на фенерче и ви пита дали сте виждали Куинси с такова. Вашият отговор е: „Да, господине, прилича на фенерчето, което държи в колата си“. Вярно ли е това, госпожо Уокър?
— Не, не е вярно. Не съм виждала такова фенерче, поне не помня да съм виждала, но със сигурност не съм виждала Куинси с такова фенерче.
— Благодаря ви, госпожо Уокър. И последен въпрос. Когато прокурорът по делото ви пита дали Куинси е бил в Сийбрук в нощта на убийството на Кийт Русо, вие отговаряте: „Така мисля. Някой го е видял на Паундърс Стрийт“. Госпожо Уокър, истината ли сте казали?
Тя понечва да отговори, но гласът й изневерява. Преглъща измъчено, поглежда право към първия си съпруг, стисва зъби и след миг казва:
— Не, господине, не беше вярно. Не съм чувала никой да споменава, че е виждал Куинси в града в онази нощ.
— Благодаря ви — казва Канън и оставя документа на масата.
Кармен Идалго бавно се изправя, сякаш неуверена как да подходи. Колебае се, оглеждайки свидетелката, и си дава сметка, че нищо няма да постигне с кръстосания си разпит. Казва с привидно безсилие:
— Обвинението няма въпроси, господин съдия.
— Благодаря ви, госпожо Уокър — казва Кумар. — Свободна сте.
Джун няма търпение да напусне свидетелското място. Пред мен Куинси неочаквано избутва стола си назад и се изправя. Без да се подпира на бастуна си, минава зад Бил Канън и закуцуква към Джун. Тя забавя крачка уплашено и за секунда всички застиваме в очакване на катастрофата. А после Куинси разперва широко ръце и Джун тръгва към него. Той я прегръща и двамата избухват в сълзи. Двама души, създали три деца, а после отровени от взаимна омраза, се прегръщат пред очите на непознатите зрители.
— Съжалявам, съжалявам… — повтаря тя отново и отново.
— Всичко е наред — прошепва той в отговор. — Всичко е наред.
47
Вики и Мейзи нямат търпение да се запознаят с Куинси. Отдавна живеят с това дело и знаят много за живота му, но досега не са имали шанса да се срещнат с него. Тръгваме си от съда и отиваме в болница „Мърси“, където той все още е пациент и затворник. Сега стаята му се намира в отделението по рехабилитация, но се срещаме в кафенето на партера. Пази го полицай от Орландо, който отегчено сяда далече от нас.