За да бъде отменена погрешна присъда, са ни нужни поне двеста хиляди долара и много години. Потрябват ли ни още пари, винаги успяваме да ги намерим.
— Няма страшно — уверява ме Вики както винаги. — Действам за субсидии и притискам няколко дарители. Ще оцелеем. Винаги сме оцелявали.
— Утре ще звънна тук-там — казвам.
Колкото и да ми е неприятно, няколко часа седмично се заставям да звъня на адвокати, които ни симпатизират, и да ги врънкам за пари. Освен това имам и мрежа от църкви, които моля за чекове.
— Допускам, че ще ходиш в Сийбрук.
— Ще отида. Вече съм взел решение. Обсъждаме го от три години, омръзна ми. Убедени сме в невинността му. Прекарал е в затвора двайсет и две години и няма адвокат. Никой не работи по случая му, затова предлагам ние да се захванем.
— С Мейзи сме съгласни.
— Благодаря.
Истината е, че аз вземам окончателното решение дали да се заемем с нечий случай или не. Дълго преценяваме и се запознаваме възможно най-задълбочено с фактите, а ако един от трима ни е категорично против да представляваме осъдения, се отдръпваме. Сийбрук ни тормози отдавна най-вече защото сме сигурни, че евентуалният ни клиент е натопен.
— Довечера ще готвя корнуолска кокошка.
— Господ здраве да ти дава! Очаквах да ме поканиш.
Тя живее сама и обича да готви, така че, когато съм в града, обикновено ме кани в уютната си малка къща през четири преки от офиса, където се наслаждаваме на дълга вечеря. Вики се притеснява за здравето ми, защото не се храня редовно и ям боклуци. А Мейзи се притеснява за любовния ми живот, но той е в застой, така че нямам грижи в това отношение.
5
Сийбрук е провинциално градче в Северна Флорида, далече от обширните благоустроени райони и пенсионерските селища. Тампа се намира на два часа път на юг, Гейнсвил е на един час на изток. Макар че Мексиканският залив е само на четиресет и пет минути по двулентов път, Сийбрук никога не е привличал вниманието на големите строителни предприемачи в щата. С населението си от 11 000 души той е центърът на окръг Руис и на повечето търговски дейности в един занемарен район. Обезлюдяването му е частично преодоляно благодарение на заселването на неголям брой пенсионери, привлечени от възможността да живеят евтино на паркинги с каравани. Главната улица все още съществува и на нея има няколко празни сгради, а в покрайнините на града се предлагат къщи на нищожни цени. Красивият съд — постройка в испански стил — е добре запазен и в него кипи оживена дейност. Около двайсет и пет адвокати се грижат за рутинните съдебни дела в окръга.
Преди двайсет и две години един от тези адвокати бил намерен убит в кантората си и за няколко месеца Сийбрук се превърнал в национална новина — за пръв път в историята си. Адвокатът се казвал Кийт Русо и бил на трийсет и седем години. Тялото му било намерено зад бюрото на пода в локва кръв. Бил прострелян два пъти в главата с пушка дванайсети калибър, затова от лицето му не останало почти нищо. Снимките от местопрестъплението били зловещи, направо отвратителни, поне според някои съдебни заседатели. Адвокатът бил сам в кантората си — работел до късно в онази фатална декемврийска вечер. Малко преди да умре, електричеството в кабинета му било прекъснато.
Кийт практикувал право в Сийбрук от единайсет години заедно със своята съпруга и съдружничка Даяна Русо. Нямали деца. През първите години след основаването на фирмата били общопрактикуващи адвокати, но и двамата искали да специализират и да избегнат ужасната скука на писането на завещания и бракоразводните дела по взаимно съгласие. Стремели се да станат адвокати по наказателни дела и да се възползват от доходоносните искове за обезщетения. Само че конкуренцията на това ниво се оказала жестока и двамата с мъка се добирали до големи дела.
Даяна била във фризьорския салон, когато убили съпруга й. Открила тялото му три часа по-късно, след като той не се прибрал и не вдигал телефона си. След погребението му тя се затворила и месеци наред останала в траур. Закрила кантората, продала сградата, а накрая продала и дома им и се върнала в Сарасота, откъдето била. Получила два милиона долара от застраховката „Живот“ и наследила дела на Кийт от общата им собственост. Разследващите убийството му обсъждали сумата от застраховката, но не тръгнали по тази диря. Още в първите дни на брака си съпрузите били убедени привърженици на сигурността, която предоставя застраховката „Живот“. Даяна имала същата полица като съпруга си.
Отначало нямало заподозрени, докато Даяна не подметнала името на някой си Куинси Милър, бивш клиент на фирмата, при това доста недоволен. Четири години преди убийството Кийт бил адвокат по развода на Куинси, който никак не харесал резултата. Съдията определил много по-висока издръжка на бившата му съпруга и детето, отколкото той можел да си позволи, и с това му съсипал живота. Тъй като Куинси не бил в състояние да плати адвокатския хонорар за обжалване, Кийт престанал да го представлява и срокът за обжалването изтекъл. Куинси получавал хубава заплата като шофьор на камион в местна компания, но изгубил работата си, когато бившата му съпруга наложила запор на заплатата му заради непогасени задължения. Неспособен да плати, той обявил банкрут и накрая избягал. Заловили го, върнали го в Сийбрук и го затворили заради финансовите му задължения. Прекарал три месеца зад решетките, преди съдията да го освободи. Отново избягал и го арестували за търговия с наркотици в Тампа. Лежал година, после го пуснали условно.