— Винаги е от полза, когато фактите са на твоя страна.
— Адски си прав — съгласява се Кордел. — Това дело много ми харесва. Аз съм в комисията за съдебните спорове на фирмата и още щом Бил го представи, казах: „Да, мамка му“.
— Каква е тази комисия? — питам.
Кордел е на наша страна и има голяма уста, затова съществува вероятност да научим много.
— Всяко съдебно дело, което завеждаме, трябва да бъде одобрено от комисия, в чийто състав влизат управляващите партньори на шестте ни кантори. Нагледали сме се на глупости, нагледали сме се и на хубави случаи, които или не е възможно да бъдат спечелени, или са прекалено скъпи. За да поемем дело, трябва да има сериозна вероятност да приберем поне десет милиона долара. Просто е. Ако не виждаме потенциал от десет милиона, не се заемаме. Куинси го чакат много повече. Имате съучастието на щата Флорида, без таван на обезщетението. Имате четири милиона, които вече са замразени в банковите сметки на шерифа, и още в офшорки. Освен това имате и картела.
— Картелът ли? — питам.
Господинът в бяло се връща със сребърен поднос и ни поднася питиетата. Бира за мен, бяло вино за Мейзи. Бяло вино и за Вики — може би за втори път не отказва питие, откакто я познавам.
— Не е нещо необичайно, но досега не сме го правили — казва Бил. — Свързахме се с фирма в Мексико Сити, която проследява активите на наркотрафикантите. Работата е рискована, както се досещате, но постигнаха известен успех — намериха банкови сметки и наложиха възбрана върху имущество. В картела „Салтийо“ има нови лица, най-вече защото старите са убити, но някои от главатарите все още са известни. Възнамеряваме да издействаме огромна присъда тук и да я приложим навсякъде, където открием активи.
— Струва ми се, че ще е малко опасно да съдим картел — отбелязвам.
Кордел отговаря през смях:
— Не толкова опасно, колкото да съдиш тютюневи компании, производители на оръжие или големи фармацевтични фирми. Да не говорим за лекарите мошеници и техните застрахователни компании.
— Да не искате да кажете, че Куинси Милър ще получи най-малко десет милиона долара? — пита Мейзи бавно, невярващо.
— Не, не, никога не даваме гаранции — засмива се Канън. — Твърде много неща биха могли да се объркат. Това е съдебен спор, винаги е рисковано. Щатът ще поиска споразумение, но Фицнър няма. Ще се разшета и ще се помъчи да защити парите си. Има добри адвокати, но ще се бори от затвора. Според мен делото на Куинси има огромен потенциал. Ще извадим нашите хонорари, разбира се.
— Пия за това — обажда се Кордел и пресушава бутилката си.
— Колко време ще отнеме? — пита Вики.
Бил и Кордел се споглеждат и свиват рамене.
— Две, може би три години. Фирмата на Наш Кули умее да води съдебни спорове, така че ще бъде сериозна битка.
Наблюдавам Сюзан Ашли, която внимателно следи разговора. И в нейната организация с идеална цел хонорарите не могат да се мерят с тези в истинска адвокатска кантора, но тя ми е казала поверително, че Бил Канън е обещал да дари десет процента от адвокатските хонорари на проект „Невинност“ в Централна Флорида. Тя на свой ред ми е обещала половината от това, което ще получат. За секунда се размечтавам как нашите мексикански адвокати налагат запор на сметките в карибска банка, пълни с огромни суми, които се поделят по веригата, в края на която чака малката ни организация, протегнала умолително ръка за няколко хиляди долара.
Съществува пряка връзка между парите, които успяваме да наберем, и броя на невинните, чието оправдаване издействаме. Ако успеем да се сдобием със солидни средства, вероятно ще се преструктурираме и ще наемем още хора. Може дори да си купя нови гуми, дори нещо повече — да си купя хубава кола на старо.
Алкохолът помага и ние съумяваме да се отпуснем и да забравим колко сме бедни, докато ни доливат чашите и тече подготовката за вечерята. Подпийналите адвокати разказват невероятни истории и Кордел ни забавлява с една за бивш шпионин от ЦРУ, когото наел и внедрил в застрахователна компания, покриваща случаи на лекарска небрежност. На този човек дължали три присъди за невъобразимо големи суми, а освен това се пенсионирал, без да го разкрият.
Канън пък разказва как спечелил първата си присъда за един милион долара, когато бил на двайсет и осем години — все още рекорд за щата Флорида.
И отново думата взема Кордел, който си е спомнил за първата си самолетна катастрофа.
Истинско облекчение е, когато господинът в бяло ни съобщава, че вечерята е поднесена. Местим се в една от трапезариите в къщата, където е значително по-хладно.