48
Почитаемият Анш Кумар отново заема съдийското място с усмивка и ни пожелава „добро утро“. Всички сме по местата си, нетърпеливи да започне денят и притеснени какво предстои. Съдията поглежда към Бил Канън и казва:
— След като приключихме вчера, се свързах с криминалистичната лаборатория в Талахаси и говорих с директора. Увери ме, че анализаторът, господин Таска, ще бъде тук в десет сутринта. Имате ли друг свидетел, господин Канън?
Бил се изправя и отговаря:
— Може би, господин съдия. Агнес Нолтън е специален агент от офиса на ФБР в Орландо и е ръководила разследването на жестокото нападение над Куинси Милър преди почти пет месеца. Готова е да свидетелства за това разследване и за връзката му с делото.
Закусих рано сутринта с Агнес и тя наистина е готова да ни помогне по всякакъв начин. Съмняваме се обаче дали съдия Кумар ще сметне за необходими показанията й, които ще бъдат доста ограничени от поверителността.
Той знае, че това предстои, защото го споменах по време на една от почивките вчера. Дълго размишлява. Кармен Идалго бавно се изправя и казва:
— Господин съдия, ако ми позволите, не мога да разбера с какво ще ни бъдат полезни тези показания. ФБР не участва в разследването на убийството на Кийт Русо, нито в обвинението към Куинси Милър. На мен ми се струва загуба навреме.
— Склонен съм да се съглася. Прочетох обвинителните актове, делото, материалите в пресата, така че съм почти наясно със заговора за убийството на господин Милър. Благодаря ви, агент Нолтън, за готовността да свидетелствате, но не се налага.
Поглеждам към Агнес и тя се усмихва.
Съдията удря с чукчето и обявява почивка до десет часа.
Господин Таска анализира кръвни проби за щата Флорида вече трийсет и една години. И двете страни признават квалификацията му. Кармен — защото той е вещо лице на щата. А ние — защото искаме показанията му. Кармен отказва да го разпитва с мотива, че молбата е наша, не нейна. Няма проблем, съгласява се Бил Канън и скача да проведе разпита.
Всичко приключва за броени минути.
— Господин Таска, анализирали сте кръвта от ризата и кръвната проба от стъклото на фенерчето, нали? — пита той.
— Точно така.
— И сте прочели докладите, изготвени от доктор Кайл Бендершмит?
— Прочетох ги.
— Познавате ли доктор Бендершмит?
— Да, той е много известен в нашата област.
— Съгласен ли сте със заключението му, че кръвта по ризата е човешка, а кръвта по стъклото на фенерчето е животинска?
— Да, извън всякакво съмнение.
И после Канън прави нещо, което не помня да съм виждал в съдебна зала. Започва да се смее. Смее се на абсурда да изискваме още показания. Смее се на оскъдните улики срещу клиента ни. Смее се на щата Флорида и на жалките му опити да защити една погрешна присъда. Размахва ръце и пита:
— Какво правим тук, господин съдия? Единствената веществена улика, която свързва клиента ни с местопрестъплението, е това фенерче. Вече знаем, че то не е било там. Никога не е било собственост на нашия клиент. И не е взето от местопрестъплението.
— Имате ли още свидетели, господин Канън?
Все още развеселен, Бил клати глава и слиза от подиума.
— Свидетели, госпожо Идалго? — пита съдията.
Тя махва с ръка и изглежда готова да хукне към най-близкия изход.
— Заключителни думи от двете страни?
Бил спира до нашата маса и казва:
— Не, господин съдия, казахме достатъчно и настояваме съдът да отсъди бързо. Куинси Милър е изписан от лекарите и трябва да се върне в затвора утре. Това е безобразие. Мястото му не е там, нито пък е било там преди повече от двайсет години. Той е осъден несправедливо от щата Флорида и следва да бъде освободен. Закъснялата справедливост е отказана справедливост.
Колко пъти съм чувал тази фраза? Чакането е един от рисковете в нашата работа. Виждал съм десетки съдилища, които протакат делата на невинни хора, като че ли времето няма значение, и стотици пъти ми се е искало някой надут съдия да бъде принуден да прекара един уикенд в затвора. Само три нощи ще направят чудеса с професионалната му етика.
— Обявявам почивка до един часа — оповестява съдията с усмивка.
Канън се мята в лимузина и отпрашва към летището, където го очаква частният му самолет, за да го отведе на преговори по извънсъдебно споразумение в Хюстън, където той и хората му ще изкормят фармацевтична компания, заловена да подправя данни от проучвания. Направо му се вие свят от радостно очакване.