— А, вече си свещеник — отбелязва Куинси. — Ами да започвам да се моля тогава.
— Имаш ли още една? — пита Франки.
— Имам.
Подавам и на него якичка и понеже за пръв път си слага, му помагам да я нагласи както трябва.
Най-сетне ченгето от първата кола слиза и се приближава към шофьорската ни врата. Чернокож, с авиаторски тъмни очила, широкопола шапка, всички екстри. Слаб и стегнат, сериозен, корав тип. Франки смъква стъклото на прозореца си и ченгето се вторачва в него с леко изумление.
— Защо карате това чудо? — пита той.
Франки не отговаря, само свива рамене.
— Очаквах някакъв смотльо от Джорджия. А попадам на чернокож свещеник. — Поглежда към мен, забелязва и моята якичка. — И на един бял.
После завърта очи към задната седалка, където Куинси се моли със затворени очи.
— Талон и шофьорска книжка, моля.
Франки му ги подава и полицаят се връща в патрулката си. Минутите се точат протяжно, всички мълчим. Когато полицаят се връща, Франки смъква прозореца и онзи му подава шофьорската книжка и талона.
— Господ ми поръча да ви пусна — осведомява го.
— Слава на Бога — обажда се прочувствено Куинси от задната седалка.
— Чернокож свещеник с пикап, който вози бял свещеник на предната седалка и хвърчи като бесен по шосето. Тук става нещо, сигурен съм.
Подавам му визитката си и посочвам Куинси.
— Този човек току-що излезе от затвора, след като е лежал двайсет и три години. Доказахме невинността му в съда в Орландо и съдията го освободи. Караме го в Савана за няколко дни.
— Двайсет и три години!
— А аз лежах четиринайсет в Джорджия за убийство, извършено от друг — обажда се Франки.
Полицаят ме поглежда и пита:
— Ами вие?
— Аз още не съм осъждан.
Той ми връща визитката и казва:
— Карайте след мен.
Качва се в колата си, оставя синята лампа да свети, форсира двигателя, минава отпред и след броени секунди се понасяме със сто и трийсет километра в час. С пълен ескорт.
Бележка на автора
Черпих вдъхновение от два източника: от една личност и от една история.
Преди петнайсетина години проучвах случай в Оклахома, когато се натъкнах на кашон с документи, на който пишеше „Центуриони в действие“. Тогава знаех съвсем малко за дейността на организациите, които работят в полза на погрешно осъдените, а за тази никога не бях чувал. Поразпитах и накрая стигнах до централата им в Принстън, Ню Джърси.
Джеймс Макклоски е основал „Центуриони в действие“ през 1980 г., докато следвал теология. По време на работата си като свещеник се запознал със затворник, който твърдял, че е невинен. В крайна сметка Джеймс му повярвал и се заел да докаже невинността му. Реабилитирането на този човек го вдъхновило да се залови с още един случай, после с още един. Почти четиресет години Джеймс обикалял страната, обикновено сам, търсел изгубени улики и неуловими свидетели, за да открие истината.
В момента шейсет и трима мъже и жени дължат свободата си на него и на самоотвержения екип на „Центуриони в действие“. Уебстраницата им (https://centurion.org) разказва много по-пълна история. Погледнете и ако имате малко излишни пари, изпратете им ги. Повече пари означават повече освободени невинни хора.
Сюжетът на „Пазителите“ за жалост се основава на истинската история на затворник от Тексас на име Джо Брайън. Преди трийсет години Джо бил осъден за убийството на съпругата си — зловещо престъпление, извършено в нощ, когато той спял в хотелска стая на два часа път от дома си. Разследването забуксувало още от самото начало. Истинският убиец така и не бил открит, но убедителни улики сочат към бивш полицай, който се самоубил през 1996 г.
Обвинението не успяло да представи мотив Джо да убие съпругата си, защото такъв нямало. Бракът им бил стабилен. Единствената улика, която уж го свързвала с престъплението, било загадъчно фенерче, намерено в багажника на колата му. Вещо лице заявило пред съдебните заседатели, че въпросните следи са кървави пръски от жертвата. Според него това говорело, че фенерчето е било на местопрестъплението, макар да не било намерено там.
Показанията на вещото лице били спекулативни и лишени от научна обосновка. Освен това му позволили да заяви, без да предостави никакви доказателства, че Джо вероятно е взел душ след убийството, за да заличи кървавите петна. Впоследствие вещото лице се отказало от мнението си.
Джо трябваше да е оправдан и освободен още преди години, но не е. Делото му се точи пред Наказателния апелативен съд на Тексас. Той е на седемдесет и девет години, с влошено здраве. На 4 април 2019 г. за седми път му е отказано условно освобождаване.