Целта ни е да оправдаем Куинси Милър. Да намерим истинския убиец не ни е приоритет. За да успеем с първото, трябва да опровергаем доводите на обвинението. Разрешаването на престъпления е работа на други хора, но след двайсет и две години в тази сфера мога да се обзаложа, че никой не работи по случая. Това не е неразрешен случай. Щатът Флорида е издал присъда. Истината няма значение.
6
Куинси е прекарал последните осем години в затвора „Гарвин“ близо до провинциалното градче Пекам, на около час път северно от Орландо. Първото ми посещение беше преди четири месеца, когато отидох там като свещеник. Бях облечен със старата си черна риза и бялата якичка. Радвам се на много по-голямо уважение като свещеник, отколкото като адвокат, поне в затворите.
Днес отново съм с бялата якичка, колкото да ги дразня. Вики е подготвила документите и аз официално съм адвокат на Куинси. Надзирателят на пропуска разглежда внимателно папката и свещеническата ми якичка, има въпроси, но е прекалено объркан, за да ги зададе. Оставям мобилния си, минавам през скенерите и после вися един час в мръсна чакалня, където разлиствам жълти списания и за пореден път се питам в какво се е превърнал светът. Накрая един надзирател идва и ме извежда от първата сграда, после поемаме по пътека между огради и бодлива тел. Посещавал съм много затвори и вече не се шокирам от суровите условия. В редица отношения всички са еднакво ужасни: ниски бетонни сгради без прозорци, правоъгълни вътрешни дворове, пълни с хора с еднакво облекло, които просто убиват време, начумерени надзиратели с презрителен поглед, защото се натрапвам във владенията им и се опитвам да помагам на нищожествата зад решетките. Влизаме в друга сграда, в дълго помещение с редица кабинки. Надзирателят отваря вратата на една кабинка и аз пристъпвам вътре.
Куинси вече е там, от другата страна на тънка плексигласова преграда. Вратата се затваря, двамата оставаме сами. С цел максимално затрудняване на посещенията в преградата няма отвори, затова сме принудени да разговаряме по обемисти телефони отпреди три десетилетия. Ако искам да подам на клиента си някакъв документ, трябва да повикам надзирател, който първо го проверява и после го отнася от отсрещната страна.
Куинси се усмихва и потупва с юмрук по преградата. Отвръщам на поздрава — вече официално сме се ръкували. Той е на петдесет и една, но би минал за четиресетгодишен, ако не беше прошарената му коса. Всеки ден вдига щанги, тренира карате, старае се да избягва помията, която му поднасят, поддържа се слаб и медитира. Взема слушалката и казва:
— Най-напред, господин Поуст, искам да ви благодаря, че поемате случая ми.
И очите му веднага се навлажняват, разчувстван е.
Поне през последните петнайсет години Куинси не е имал адвокат или друг правен съветник, никой от свободния свят не се е опитвал да докаже невинността му. От богатия си опит знам, че това е почти непосилно бреме. Корумпираната система го е тикнала зад решетките, а никой не се бори с нея. Достатъчно тежко му е, че лежи в затвора невинен, а фактът, че е безгласна буква, го кара да се чувства напълно безпомощен.
— Няма нужда да ми благодариш. Гордея се, че съм тук. Повечето клиенти ме наричат просто Поуст, така че зарежи това „господин“.
Отново усмивка.
— Съгласен. А аз съм просто Куинси.
— Документите са подадени, така че официално съм в отбора. Някакви въпроси?
— Ами приличаш повече на свещеник. Защо си с тая якичка?
— Защото съм епископален свещеник, а якичката понякога предизвиква по-уважително отношение.
— Навремето имахме проповедник с такава якичка.
Куинси е отраснал в лоното на Африканската методистка епископална църква, но престанал да се интересува от нея като тийнейджър. На осемнайсет се оженил за приятелката си, защото била бременна. Бракът им не потръгнал, въпреки че след първото дете последвали още две. Знам имената им, адресите и местоработата, знам също, че не са говорили с баща си от процеса насам. Бившата му съпруга свидетелствала срещу него. Има един брат, Марвис, истински светец, който го посещава всеки месец и от време на време му изпраща чекове за дребни суми.
Куинси е късметлия, че изобщо е жив. Единственият чернокож съдебен заседател спасил живота му. В противен случай щеше да бъде осъден на смърт по времето, когато Флорида ентусиазирано убиваше хора.