— Знам, знам. Това с пушката почти го разбирам, но защо ще лъже за фенерчето? Никога преди не го бях виждал. По дяволите, дори не можаха да го покажат на процеса.
— Ако допуснем, че твоят арест, обвинението и осъждането ти са били старателно планирани, за да бъде натопен невинен човек, трябва да допуснем също, че ченгетата са притиснали Джун да каже, че фенерчето е твое. А мотивът й да го направи е била омразата.
— Но как ще й изплатя толкова голяма сума, ако съм осъден на смърт?
— Чудесен въпрос. Искаш от мен да вляза в главата й.
— О, недей, моля те. Луда е за връзване.
Дръпваме му един хубав смях. Той се изправя, протяга се и пита:
— Колко ще останеш днес, Поуст?
— Три часа.
— Алелуя. Знаеш ли какво? Килията ми е два на три метра, почти колкото дупката, в която сме в момента. Съкилийникът ми е бяло момче от южната част на щата. Лежи за наркотици. Не е лошо хлапе, но можеш ли да си представиш какво е да прекарваш по десет часа дневно в тази клетка с друг човек?
— Не мога.
— Не сме си проговорили повече от година.
— Защо?
— Не можем да се понасяме. Нямам нищо против белите, Поуст, ама сме много различни. Аз слушам парчетата на „Мотаун“, а той харесва кънтри боклуци. Моето легло е винаги оправено, а той е мърляч. Аз не припарвам до наркотици, а той е дрогиран през половината време. Но стига толкова. Извинявай, че изобщо заговорих за това. Мразя мрънкачите. Представа си нямаш колко се радвам, че си тук, Поуст.
— За мен е чест да бъда твой адвокат, Куинси.
— Но защо? Не печелиш много, нали? Така де, едва ли си се замогнал, като представляваш хора като мен.
— Не сме обсъждали хонорара ми, нали?
— Изпрати ми сметката. А после можеш да ме съдиш.
Засмиваме се и той сяда, притиснал телефона в извивката на шията си.
— Не, сериозно, кой ти плаща?
— Работя за организация с идеална цел и признавам, че не печеля много. Но не го правя заради парите.
— Бог да те благослови, човече.
— Даяна Русо е свидетелствала, че най-малко два пъти си ходил в кантората да заплашваш Кийт. Вярно ли е?
— Не. Срещахме се там няколко пъти по време на развода, но не и след края на делото. Той отказваше да говори с мен по телефона, затова веднъж отидох и, да, мамка му, наистина ми се искаше да грабна бухалката и да го пребия. Обаче малката служителка в приемната ми каза, че го няма, бил в съда. Излъга, понеже лъскавият му черен ягуар беше паркиран зад кантората. Знаех, че момичето лъже, и за малко да направя сцена, но се отказах. Прехапах си езика, тръгнах си и повече не се върнах. Това е истината, Поуст, кълна се. Даяна излъга като всички останали.
— Според нейните показания ти си се обаждал в дома им няколко пъти и си заплашвал Кийт.
— Поредната лъжа. Телефонните обаждания оставят следа, Поуст. Не съм такъв глупак. Адвокатът ми Тайлър Таунзенд се опита да вземе разпечатки от телефонната компания, но Даяна не му даде достъп. Той се помъчи да издейства съдебна заповед, но не успя да я получи навреме. След като ме осъдиха, съдията отказа да я издаде. Изобщо не се добрахме до разпечатките на обажданията. Между другото, ти говори ли с Тайлър?
— Не, но съм го предвидил. Знаем къде е в момента.
— Свестен тип е, Поуст, наистина е свестен. Този младеж ми повярва и се бори със зъби и нокти като истински булдог. Знам, че много ви критикуват вас, адвокатите, но той беше свестен.
— Имаш ли връзка с него?
— Вече не, много време мина. Изпращаше ми писма години наред, дори след като заряза правото. Веднъж ми писа, че моето дело е прекършило духа му. Сигурен бил в невинността ми и когато изгубил, изгубил и вярата си в системата. Твърдеше, че не иска да бъде част от нея. Отби се преди десетина години и аз страшно се зарадвах да го видя, но ми навя и лоши спомени. Разплака се, когато ме видя, Поуст.
— Той имаше ли теория кой е истинският убиец?
Куинси смъква слушалката и рее поглед към тавана, като че ли въпросът е прекалено сложен. Отново я вдига към ухото си и пита:
— Вярваш ли им на тия телефони, Поуст?
Незаконно е затворът да подслушва поверителните разговори между адвокат и неговия клиент, но се случва. Клатя глава.
— И мен ме съмняват — казва той. — Обаче писмата ми до теб са поверителни, нали?
— Да.
Затворът няма право да отваря пощата, свързана с правни проблеми, и, съдейки по опита си, дори не се опитват. Лесно се забелязва, ако са се мъчили да отварят пликовете.
Куинси ми дава знак, че ще ми отговори писмено. Кимвам.
Показателен е фактът, че е прекарал двайсет и две години зад решетките, където би трябвало да е в безопасност, но въпреки това още се страхува от света навън. Убийството на Кийт Русо не е случайно. Не Куинси Милър, а някой друг го е планирал, извършил го е прецизно и му се е разминало. После неколцина съучастници са натопили невинен човек. Умни типове, които и да са. Може да се окаже невъзможно да ги намерим, но ако не вярвам, че ще успеем да докажем невинността на Куинси, нямаше да седя тук.