Франки предпазливо го притиска:
— Чуйте, самият аз лежах четиринайсет години за убийство, извършено от друг. Знам какво е. Провървя ми и излязох, но други невинни още са в затворите. Обикновени хора като нас. Вътре има много такива. Системата работи против тях, Отис. Ние искаме само да помогнем на Куинси.
— Какво общо има Джун с това?
— Споменавала ли ви е за фенерчето?
Отис се замисля за секунда и поклаща глава. Франки не допуска пауза в разговора и продължава:
— Има едно фенерче с кръв по него. Според ченгетата било на местопрестъплението. Куинси обаче никога не го е виждал, не го е докосвал. Джун е заявила пред съдебните заседатели, че той имал подобно на това фенерче. Само че не е вярно, Отис. Не е вярно. Казала също, че в нощта на убийството Куинси е бил някъде в Сийбрук, но и това не е вярно. Бил е с приятелка на един час път от там.
Отис е женен за Джун от седемнайсет години. Франки допуска, че той е наясно с нейните трудности с истината, така че защо да увърта?
— За лъжкиня ли я имате? — пита Отис.
— Не, не сега. Но сам казахте, че навремето е била различна. С Куинси са били на нож. Той й е дължал доста пари, които не е можел да плати. Ченгетата са я притиснали да свидетелства и да го обвини.
— Преди цяла вечност, човече.
— Именно. Куинси ли не знае! Прекарал е двайсет и две години в затвора.
— Е, да допуснем, че навремето не е казала истината. Да не очаквате да признае сега? Стига де!
— Искам само да поговоря с нея. Знам къде работи. Можех да отида там, но ние не действаме така. Това не е засада, Отис. Уважавам правото ви на лично пространство и просто ви моля да убедите Джун. Това е.
— На мен ми прилича на засада.
— Какво друго можех да направя? Да изпратя имейл ли? Вижте, напускам града. Вие поговорете с нея, да видим какво ще каже.
— Прекрасно знам какво ще каже. Че няма никакво вземане-даване с Куинси Милър.
— Опасявам се, че има. — Франки му подава визитката си от „Пазители на справедливостта“. — Това е телефонният ми номер. Моля ви за услуга, Отис.
Отис взема визитката и я прочита отпред и отзад.
— Това към някаква църква ли е?
— Не. Управителят ни е адвокатът, който ме измъкна от затвора. Освен това е и свещеник. Добър човек. Само с това се занимава — измъква невинни хора от затвора.
— Бял ли е?
— Аха.
— Значи е кофти пич.
— Напротив, ще ви допадне. На Джун също. Дайте ни шанс, Отис.
— Не разчитайте много.
— Благодаря, че ми отделихте време.
— За нищо.
8
„Пазители на справедливостта“ има колекция от брошури, които използваме за най-различни цели. Ако целта ни е бял мъж, използвам брошурата със собствената ми усмихната физиономия отпред в средата. Със свещеническата якичка. Ако трябва да се обърнем към бяла жена, използваме лика на Вики. Чернокожите получават брошура с Мейзи, под ръка с чернокож оправдан. Твърдим, че цветът на кожата няма значение, но невинаги е вярно. Той нерядко ни отваря врати.
Зийк Хъфи е бял, затова му изпратих моята брошура и многословно писмо, с което го осведомявах, че страданията му са привлекли вниманието на скромната ни организация и сме готови да му протегнем ръка. Две седмици по-късно получих ръкописен отговор на лист с редове — благодареше ми за проявения интерес. Отговорих с обичайното и попитах дали има нужда от нещо. Не се учудих, че в следващото си писмо молеше за пари. Изпратих му двеста долара с „Мъниграм“ и попитах дали има нещо против да го посетя. Нямаше.
Зийк е закоравял престъпник, който е лежал в три щатски затвора. Родом е някъде край Тампа, но от семейството му няма и следа. На двайсет и пет се оженил за жена, която бързо се развела с него, когато бил осъден за търговия с наркотици. Доколкото ни е известно, няма деца и допускаме, че рядко го посещава някой. Преди три години го арестували в Литъл Рок и в момента излежава петгодишна присъда в щата Арканзас, известен като Земята на възможностите.
Изявите му като доносник започнали с процеса срещу Куинси Милър. Бил на осемнайсет, когато свидетелствал, а месец след процеса наркообвиненията срещу него били смекчени и той излязъл на свобода. Сделката се осъществила чудесно, затова я повторил многократно. Във всеки затвор има по някой с обвинение за наркотици, изправен пред дълга присъда и изпълнен с желание да я избегне. Ако е добре подготвен от ченгетата и прокурорите, доносникът може да се прояви като много убедителен лъжесвидетел. Съдебните заседатели просто не могат да повярват, че един свидетел, който и да е свидетел, ще положи клетва да казва истината, а после ще им сервира невероятна измишльотина.