В момента Зийк лежи в сателитен затвор сред памуковите поля в Североизточен Арканзас. Не съм сигурен защо го наричат сателитен. Истински затвор си е, с обичайната зловеща архитектура и огради. За жалост, се управлява с цел печалба от корпорация със седалище извън щата, следователно надзирателите получават по-ниски заплати и са по-малко на брой, храната е още по-отвратителна, директорът мами затворниците за всяко нещо: от фъстъченото масло до тоалетната хартия, а медицински грижи почти няма. Допускам, че в Америка всичко, включително образованието и затворите, е взето на прицел от спекулантите.
Въвеждат ме в помещение с редица кабинки за адвокатски посещения. Един надзирател ме заключва вътре. Сядам и се вторачвам в плексигласовата преграда. Изнизват се минути, после половин час, но аз не бързам. Вратата от другата страна се отваря и Зийк Хъфи влиза. Удостоява ме с усмивка, докато надзирателят му сваля белезниците. Когато оставаме сами, той пита:
— Защо сме в залата за среща с адвокати? — И поглежда якичката ми.
— Приятно ми е да се запознаем, Зийк. Благодаря, че ми отделяш време.
— О, време имам колкото щеш. Не знаех, че си адвокат.
— Аз съм адвокат и свещеник. Как се държат с теб?
Той се засмива и пали цигара. Разбира се, помещението няма вентилация.
— В доста затвори съм бил, ама този със сигурност е най-зле — отбелязва той. — Собственост е на щата, но го стопанисва организация, която се казва „Атлантическа корпорация на затворите“. Чувал ли си за тях?
— Да. Посещавал съм няколко от изправителните им заведения. Адски кофти работа, а?
— Четири долара за руло тоалетна хартия. А трябва да е само долар. Дават ни седмично по едно руло твърда като шкурка хартия. Извадих късмет, че ми изпрати ония пари. Благодаря ти, господин Поуст, някои от приятелчетата ми не получават нито цент отвън.
По врата му са плъзнали противни затворнически татуировки. Очите и бузите му са хлътнали, изглежда като наркоман, който през по-голямата част от живота си се е друсал с евтина дрога.
— Ще ти изпратя още пари, когато мога, но бюджетът ни е доста свит.
— Кои сте вие и защо идваш всъщност? Един адвокат няма да ми бъде от помощ.
— Работя за организация, която се опитва да спасява невинни хора. Един от клиентите ни е господин Куинси Милър. Помниш ли го?
Той се подсмихва и изпуска облак дим.
— Значи си тук под фалшив предлог, а?
— Да си тръгна ли?
— Зависи какво искаш.
Зийк е изпечен престъпник и усеща, че играта току-що се е променила. Трябва ми нещо, което единствен той може да ми даде, затова вече крои план как да изкара пари. Не за пръв път играе тази игра.
— Да започнем с истината.
— Истина, честност, справедливост… — подмята той подигравателно. — Трябва да си голям глупак, ако търсиш истината на това място, господин Поуст.
— Такава ми е работата, Зийк. Само с истината ще измъкна Куинси от затвора. Двамата с теб прекрасно знаем, че си опитен доносник и си излъгал съдебните заседатели на процеса. Куинси никога нищо не е признавал пред теб. Подробностите за престъплението си научил от ченгетата и прокурора, с които си отрепетирал показанията си. Съдебните заседатели са се хванали и човекът лежи в затвора вече двайсет и две години. Крайно време е да го измъкнем.
Той се усмихва, опитва се да ме предразположи, дори да не е съгласен с мен.
— Гладен съм. Ще ми вземеш ли кока-кола и малко фъстъци?
— Разбира се.
Не е необичайно посетителите да купуват на затворниците закуски и напитки. Чукам на вратата и след малко надзирателят я отваря. Двамата с него се запътваме към редицата автомати и аз пъхам монети в един от тях. Два долара за кутийка кока-кола и по долар за двете пакетчета фъстъци. Надзирателят ме отвежда обратно в стаята и няколко минути по-късно се появява от страната на Зийк да му подаде нещата.
— Благодаря — казва той и отпива от кока-колата.
Важно е да поддържам разговора, затова питам:
— Как те убедиха ченгетата да свидетелстваш против Куинси?
— Знаеш ги как действат, господин Поуст. Винаги търсят свидетели, особено когато нямат доказателства. Не помня всички подробности, много време мина.
— Така е, особено за Куинси. Сещаш ли се понякога за него, Зийк? Знаеш колко е зле в затвора. Замислял ли си се изобщо, че си помогнал да вкарат невинен човек зад решетките до края на живота му?
— Ами, не. Зает съм с други неща, нали разбираш?
— Не разбирам. Куинси има шанс да излезе на свобода. Вероятността не е голяма, няма да е лесно, но винаги е така. Знам какво правя, Зийк, това ми е работата. Нуждаем се от твоята помощ.