— От моята помощ? Какво се очаква да направя?
— Да кажеш истината. Да подпишеш клетвена декларация, че си излъгал по време на процеса, защото ченгетата и прокурорите са ти предложили изгодна сделка.
Той схрусква шепа фъстъци и се вторачва в пода. Продължавам да го притискам.
— Знам какво си мислиш, Зийк: че Флорида е адски далече и че нямаш желание да се забъркваш в толкова стар случай. Страх те е, че ако кажеш истината, ченгетата и прокурорът ще те обвинят в лъжесвидетелство и ще ти лепнат нова присъда. Само че това няма да се случи. Давността за лъжливите ти показания отдавна е изтекла. Освен това онези вече ги няма. Шерифът се пенсионира. Прокурорът също. Съдията е мъртъв. Съдебната система изобщо не се интересува от теб. Нищо няма да изгубиш или да спечелиш, ако помогнеш на Куинси да излезе на свобода. Лесно можеш да го направиш, Зийк. Постъпи както трябва, кажи истината и животът ти ще продължи.
— Гледай сега, господин Поуст, излизам след седемнайсет месеца и не ща да се прецакам.
— В Арканзас не им пука какво си направил във Флорида преди двайсет и две години. Тук не си лъжесвидетелствал. Местните се интересуват само кого да затворят на твое място, когато излезеш. Знаеш как стават нещата, Зийк. Професионалист си в тази игра.
Толкова е глупав, че го приема като комплимент и се ухилва. Харесва му да владее положението. Отпива от кока-колата си, пали нова цигара и накрая казва:
— Не знам, господин Поуст, изглежда ми адски рисковано. Защо ми е да се забърквам?
— А защо не? Не дължиш лоялност нито на ченгетата, нито на прокурорите. На тях не им пука какво ще стане с теб, Зийк. Ти си от другата страна. Поне веднъж в живота си направи нещо добро.
Разговорът секва за дълго. Времето е без значение. Той дояжда едното пакетче фъстъци и отваря второто.
— Не познавам друг адвокат, който се занимава с това. Колко невинни си измъкнал от затвора?
— Осем през последните десет години. До един несправедливо осъдени. В момента имаме шестима клиенти и Куинси е един от тях.
— Мене можеш ли да ме измъкнеш? — пита той, което прозвучава смешно и на двама ни.
— Ако смятах, че си невинен, може би щях да се опитам.
— Сигурно ще си изгубиш времето.
— Сигурно. Ще ни помогнеш ли, Зийк?
— За кога става дума?
— В момента работим усилено, разследваме и събираме доказателства за невинността на Куинси. Само че, както можеш да си представиш, напредваме бавно. Не те притискаме да бързаш, но бих искал да поддържаме връзка.
— Ами добре, господин Поуст, а ако се видиш с малко излишни пари, прати ми ги. Фъстъците и кока-колата тук минават за изискана вечеря.
— Ще ти пратя пари, Зийк. Пък ти, ако се видиш с няколко свободни минути, помисли за Куинси. Длъжник си му.
— Ще го направя.
9
Кари Холанд била на деветнайсет, когато заявила на процеса на Куинси, че е видяла чернокож мъж да тича по тъмна улица по времето, когато било извършено убийството. Имал същия ръст и телосложение като Куинси и носел нещо като пръчка. Тъкмо паркирала колата си пред жилищен блок, когато чула две силни изтрещявания откъм адвокатската кантора на Русо през три преки и видяла тичащ мъж. Тайлър Таунзенд я атакувал по време на кръстосания разпит.
Тя не живеела във въпросния жилищен блок, а отивала на гости на приятелка. Как се казвала приятелката? Когато Кари се поколебала, Тайлър реагирал с учудване и й се присмял. Но след неговите думи: „Кажете ми името на приятелката ви и ще я призова като свидетел“, прокурорът възразил и съдията приел възражението. От протокола излиза, че Кари не успяла да си спомни конкретно име.
Тайлър се съсредоточил върху тъмната улица. С помощта на карта той уточнил сградите и разстоянието от колата й до кантората на Русо и поставил под въпрос способността й да види онова, което твърдяла, че е забелязала. Спорил с нея, докато съдията не се намесил и не го накарал да спре.
Кари имала обвинение за наркотици от предишната година и Тайлър я нападнал и в тази връзка. Попитал я дали дава показания под влиянието на наркотици и намекнал, че тя продължава да се бори със своята зависимост. Настоял да узнае вярно ли е, че има връзка с ченге от окръжното шерифство в Руис. Кари отрекла. Кръстосаният разпит се проточил и съдията подканил Тайлър да побърза. В отговор на възражението му, че прокурорът изобщо не е бързал, съдията го заплашил с обвинение в неуважение към съда, при това не за пръв път. Когато приключил с Кари Холанд, Тайлър бил успял да постави под съмнение показанията й, но я подложил на такава словесна атака, че предизвикал съчувствие към нея от страна на журито.