Скоро след процеса Кари напуснала Северна Флорида. Известно време живяла близо до Кълъмбъс, в Джорджия, омъжила се там, родила две деца, развела се и после изчезнала. На Вики й отне цяла година да я открие чрез своите компютърни разследвания на затънтено място в Западен Тенеси. Вече се казва Кари Пруит и работи в мебелна фабрика край Кингспорт. Живее в каравана заедно с мъж на име Бък.
Чест й прави, че не се забърква в неприятности. В досието й фигурира само наркообвинението от Сийбрук, което така и не е заличено. Допускаме, че Кари не се друса и не пие, а в нашата работа това винаги е предимство.
Преди месец Франки отиде на място и проведе обичайното си проучване. Има снимки на караваната й, а също на фабриката, където тя работи. Съвместно с частен детектив от Кингспорт той научи, че Кари има син в армията и друг, който живее в Ноксвил. Бък е шофьор на камион и няма криминално досие. По странно стечение на обстоятелствата се оказва, че баща му навремето е бил свещеник в малка провинциална църква на трийсетина километра от мястото, където двамата с Кари живеят в момента. Може би има някаква стабилност в семейството.
Твърде вероятно е нито Бък, нито някой друг в радиус от сто километра да знае за миналото й. Което усложнява нещата. Кари едва ли ще иска да се върне към кратката си среща с Куинси Милър отпреди две десетилетия и да внесе смут в настоящия си живот.
Срещам се с Франки в едно кафене в Кингспорт, поръчваме си гофрети и обсъждаме снимките. Караваната се намира на отдалечено място и има ограждение за кучета, където Бък държи няколко хрътки. Той кара пикап, разбира се. Кари има хонда. Вики провери регистрационните номера и потвърди кои са собствениците на автомобилите. И двамата не са регистрирани гласоподаватели. Под навес до караваната има хубава моторна лодка. Явно Бък си пада по лова и риболова.
— Това място не ми харесва — казва Франки, разглеждайки снимките.
— Виждал съм и по-лоши — уверявам го и е истина. Чукал съм на много врати, зад които съм очаквал да се натъкна на доберман или на пушка. — Да допуснем обаче, че Бък не знае нищо за миналото й и не е чувал за Куинси. Ако е така, можем да допуснем също, че той ще предпочете историята да не се разчува.
— Съгласен. Значи не доближаваме къщата.
— Тя кога тръгва за работа?
— Не знам, но започва в осем и приключва в пет, без да излиза за обяд. Взема около девет долара на час. Работи на поточна линия, не в офис, така че не можеш да й позвъниш там.
— И да можех, нямаше да иска да говори пред колегите си. Каква е прогнозата за събота?
— Ясно и слънчево. Идеален ден за риболов.
— Да се надяваме.
Рано сутринта в събота Франки зарежда колата си на най-близката до караваната бензиностанция. Имаме късмет или поне така си въобразяваме в момента. Бък и негов приятел минали покрай него с пикапа и риболовната лодка, качена на колесар, на път за някое езеро или река. Франки ми се обажда и аз незабавно позвънявам на стационарния телефон, който сме намерили в указателя.
Вдига сънена жена. Казвам дружелюбно:
— Госпожо Пруит, името ми е Кълън Поуст и съм адвокат от Савана, Джорджия. Имате ли минутка?
— Кой? Какво искате?
Сънливостта й мигом изчезва.
— Казвам се Кълън Поуст. Бих желал да поговоря с вас за процеса, в който сте участвали преди доста време.
— Сбъркали сте номера.
— Тогава сте се казвали Кари Холанд и сте живеели в Сийбрук, Флорида. Разполагам с всички данни, Кари, и не съм дошъл да ви създавам неприятности.
— Сбъркали сте номера, господине.
— Представлявам Куинси Милър. Той е в затвора вече двайсет и две години заради вас, Кари. Можете да ми отделите поне трийсет минути.
Връзката прекъсва. Десет минути по-късно паркирам пред караваната. Франки е наблизо, в случай че стрелят по мен.
Кари най-сетне идва до вратата, отваря бавно и излиза на тясната дървена веранда. Слаба е и носи тесни джинси. Русата й коса е прибрана назад. Хубава жена дори без грим, но от дългогодишната злоупотреба с никотин около устата и очите й са се появили бръчки. Държи цигара и ме измерва с гневен поглед.
Сложил съм си свещеническата якичка, но тя не я впечатлява. Усмихвам се и казвам:
— Извинете, че се натрапвам, но се случих наблизо.
— Какво искате? — пита тя и дръпва от цигарата си.
— Искам да измъкна клиента си от затвора, Кари, и тук идва вашата роля. Не целя да ви поставям в неловко положение, нито да ви тормозя. Обзалагам се, че Бък изобщо не е чувал за Куинси Милър, нали? Не ви виня. На ваше място и аз не бих го обсъждал, но Куинси излежава присъда за убийство, извършено от някой друг. Той не е убил никого. Не сте видели никакъв чернокож да бяга от местопрестъплението. Свидетелствали сте, защото ченгетата са ви притиснали, нали? Излизали сте със заместник-шериф, затова са ви познавали. Трябвал им е свидетел, а вие сте имали дребен проблем с наркотиците, нали, Кари?