— Как ме намерихте?
— Не се криете.
— Разкарайте се, преди да викна полицията.
Вдигам ръце, уж се предавам.
— Няма проблем. Жилището е ваше. Тръгвам си. — Подхвърлям визитката си на тревата и казвам: — Ето ви номера ми. Работата не ми позволява да ви забравя, затова ще се върна. И ви обещавам да не развалям прикритието ви. Искам само да поговорим, Кари. Постъпили сте ужасно преди двайсет и две години, но вече е време да поправите стореното.
Тя не помръдва, докато ме наблюдава как се отдалечавам.
Писмото от Куинси е написано на ръка с четливи печатни букви. Сигурно му е отнело часове.
Драги Поуст,
Благодаря отново, че се заемаш с моя случай. Не би могъл да знаеш какво е да си затворен и никой да не ти вярва. Напоследък станах друг човек благодарение на теб. Запретни ръкави и ме измъкни от тук.
Попита ме дали чудесният ми млад адвокат Тайлър Таунзенд е имал теория кой е истинският убиец. Имаше. Многократно ми повтаряше, че в този край на Флорида се знае как Кийт Русо и съпругата му са се забъркали с разни типове. Били адвокати на наркопласьори. Започнали да печелят солидно и това се забелязало. В Сийбрук никой не печелеше.
Хората станали подозрителни. Шериф Фицнър също бил мошеник и според Тайлър участвал в търговията с наркотици. А вероятно и в убийството.
Знам със сигурност, Поуст, че някой е подхвърлил проклетото фенерче в багажника на колата ми, трябва да е бил Фицнър. Просто здравата са ме натопили. Знаели са, че в Сийбрук по-лесно ще осъдят чернокож, отколкото бял, и са имали право.
Един приятел ме посъветва да наема Русо за развода си. Много лош съвет. Русо ме натовари с прекалено голяма издръжка и не свърши никаква работа. Още по средата на делото усетих, че не желае да бъде мой адвокат. Когато съдията ми определи огромната сума, казах на Русо: „Човече, не съм в състояние да плащам толкова“. И знаеш ли какво отговори той? „Имаш късмет, че не е повече.“ Съдията беше много религиозен и не харесваше женкарите, а бившата ми жена заяви, че „преследвам фусти“. Русо се държеше, все едно съм си получил заслуженото.
Самият той беше голям женкар. Както и да е, достатъчно, него вече го няма.
Тайлър не знаеше защо са убили Русо, но след като си е имал работа с наркобанда, е основателно да се допусне, че я е измамил. Може би е задържал твърде много пари за себе си. Може би жена му не е искала да изгубят всичко, което имат. Виждал съм я няколко пъти, когато съм ходил в кантората, и не я харесах. Неприятна жена.
След моя процес заплашваха Тайлър и той наистина се стресна. Накрая го прогониха от града. Каза, че там имало гадни типове, затова ще се махне. Години по-късно, след като обжалванията приключиха и той вече не ми беше адвокат, ми съобщи, че в Сийбрук бил убит заместник-шериф. Според него било свързано с убийството на Русо и с наркобандите. Но бяха само предположения.
Ето това е, Поуст. Такава е теорията на Тайлър кой е убил Русо. Той подозираше, че и съпругата му е замесена. Но вече е твърде късно да се доказват тези работи.
Благодаря отново, Поуст. Дано да съм ти бил от полза. И се надявам да се видим скоро. Залавяй се за работа.
10
Експертът по следи от кръв, свидетелствал срещу Куинси, бил бивш инспектор от отдел „Убийства“ в Денвър на име Пол Норуд. След като няколко години изследвал местопрестъпления, той решил да се откаже от полицейската си значка, да си купи няколко хубави костюма и да стане вещо лице. Навремето постъпил в полицията, без да е завършил колеж, а сега нямал време да следва криминология или друга специалност, свързана с истинската наука, затова посещавал семинари по криминалистика и четял книги и статии на други експерти. Говорел гладко и използвал разни термини, затова с лекота убеждавал съдиите, че познава материята. След като утвърдил името си като специалист, му станало още по-лесно да внушава на лаиците от журитата, че мнението му се основава на солидна наука.
Норуд съвсем не бил единствен. През 80-те и 90-те години на миналия век броят на вещите лица в наказателните съдилища нараснал неимоверно и всякакви самозвани авторитети обикаляли страната и впечатлявали съдебните заседатели с безотговорните си становища. Положението се влошило още повече поради факта че телевизионните сериали представяли криминалистите като блестящи детективи, способни да разгадават сложни престъпления с помощта на невероятните си научни познания. Най-известните сред тези филмови герои сякаш били способни само след бърз оглед на окървавения труп да назоват убиеца в рамките на час-два. В действителност хиляди обвиняеми били осъдени и пратени в затворите въз основа на спекулативни теории относно кървави петна и пръски, палежи, следи от ухапвания, тъкани, счупено стъкло, косми от скалпа и пубисни косми, отпечатъци от стъпки, балистични експертизи и дори дактилоскопски следи.