Със или без Норуд, нямаме друг избор, освен да наемем свои вещи лица, а най-добрите са скъпи.
В Савана съм за няколко дни и гася пожари. С Вики и Мейзи седим в заседателната зала и обсъждаме експертите. Върху масата пред нас има четири биографии, останали след дълго пресяване. Всички са водещи криминолози с безупречна репутация. Ще започнем с двама и ще им изпратим делото. Най-евтиният ще ни струва 15 000 долара за преглед и консултация. Най-скъпият взема 30 000 и сумата не подлежи на договаряне. Тъй като през последното десетилетие преразглеждането на делата на погрешно осъдените се активизира, тези вещи лица станаха много търсени от организациите, които защитават невинни хора, попаднали в затвора.
Първият ни избор е доктор Кайл Бендершмит от университета „Вирджиния Комънуелт“ в Ричмънд. Той преподава от десетилетия и е изградил една от водещите катедри по криминология в страната. Разговарял съм с други адвокати — всички го хвалят.
Стараем се да заделяме към 75 00 долара за хонорари на вещи лица, частни детективи и адвокати. Не обичаме да плащаме на адвокати и с течение на времето се научихме убедително да молим отзивчиви юристи да работят безвъзмездно. А някои учени са склонни да намалят хонорара си, за да помогнат на невинен човек, но те са рядкост.
Стандартната тарифа на Бендершмит е 30 000 долара.
— Имаме ли толкова в момента? — питам Вики.
— Разбира се — отговаря тя с усмивка.
Вечната оптимистка. Ако ги нямаме, тя ще вдигне телефона и ще накара някои дарители да се размърдат.
— Ами да го наемем тогава — предлагам.
Преди да минем на второто вещо лице, Мейзи подмята:
— Зациклил си още в началото, Поуст. Удари на камък с Джун Уокър, Зийк Хъфи и Кари Холанд. Засега никой не иска да говори с теб.
Както във всяка служба, и ние се хапем добродушно. Вики и Мейзи се спогаждат, макар да не са първи приятелки. Когато съм в града, аз се превръщам в лесна мишена. Ако не се обичахме все пак, щяхме да се замерваме с камъни.
— Не може да бъде — отговарям през смях. — Я ми напомни кога за последен път сме имали летящ старт по такова дело.
— Ние сме костенурка, не заек — намесва се Вики с една от любимите си сентенции.
— Аха — съгласявам се. — Три години минаха, преди да се заемем със случая. Да не искаш да издействам оправдание за един месец?
— Постигни поне някакъв напредък — казва Мейзи.
— Още не съм включил чара си в играта — отговарям.
Тя се усмихва и пита:
— Кога заминаваш за Сийбрук?
— Не знам. Отлагам максимално. Там още никой не знае, че сме се намесили, и ми се иска да остана в сянка.
— Не е безопасно, нали? — пита Вики.
— Трудно е да се каже, но най-вероятно не е. Ако Русо е бил убит от наркобанда, онези типове все още са там. И убиецът е сред тях. Появя ли се, те сигурно ще разберат.
— Звучи адски рисковано, Поуст — отбелязва Мейзи.
— Така е, но повечето ни дела са свързани с риск, нали? Клиентите ни са в затвора, защото някой друг е дръпнал спусъка. Убийците са на свобода и се присмиват, че ченгетата са закопчали погрешния човек. Последното, което искат, е адвокат като мен да рови около старо дело.
— Просто внимавай — предупреждава ме Вики.
Очевидно двете ми колежки са се притеснили за мен.
— Аз винаги внимавам. Ще готвиш ли довечера?
— Съжалявам, на бридж съм.
— Ние ще ядем замразена пица — казва Мейзи.
Тя мрази готвенето, а с четири деца у дома разчита предимно на храната във фризера си.
— Джеймс появява ли се? — питам.
Мейзи и съпругът й се разделиха преди няколко години и се опитаха да се разведат. Не се получи, но и съвместният им живот не се получи. Тя знае, че не питам от нездраво любопитство, а съм искрено загрижен.
— Идва от дъжд на вятър и прекарва време с децата.
— Моля се за вас.
— Знам, Поуст. И ние се молим за теб.
Не държа храна в мансардния си апартамент, защото обикновено я забравям и тя се разваля. И понеже не можах да изврънкам вечеря от двете си колежки, работя до късно и излизам на разходка из старата част на Савана. След две седмици е Коледа и навън е хладно. Вече дванайсетина години живея в този град, но още не го познавам добре. Твърде продължително отсъствам и не успявам да се насладя на неговото очарование и история, пък и трудно завързвам приятелства заради скитническия си начин на живот. Първият ми приятел обаче си е у дома и си търси компания.