Поглежда часовника си и казва, че очаква телефонно обаждане. Нали не възразявам? Не, разбира се. Докато го няма, изваждам свои бележки и въпроси, на които не мога да си отговоря. Той също не може, но ценя разсъжденията му. Плащам си за тях. Ученият се връща след петнайсетина минути с чаша кафе.
— Е, какво ви смущава? — питам. — Зарежете науката, да поразмишляваме.
— И това ми е забавно почти колкото науката — отговаря той с широка усмивка. — Първи въпрос: ако ченгетата са подхвърлили фенерче в багажника на Милър, защо не са подхвърлили и пушка?
Стотици пъти съм се питал същото.
— Може би са се опасявали да не би да не успеят да докажат, че тя е на Милър. Или пък им е било по-трудно да подхвърлят пушка в багажника на колата му. Фенерчето е много по-малко и по-лесно биха го пъхнали вътре. В показанията си шериф Фицнър твърди, че го е намерил при обиска на багажника в присъствието на свои колеги.
Бендершмит слуша внимателно и кима.
— Звучи правдоподобно.
— Лесно е просто да извадиш фенерче от джоба си и да го пуснеш в багажника. Но не и пушка.
Той продължава да кима.
— Бих се съгласил с това. Следващ въпрос: според доносника Милър признал, че на следващия ден е отишъл с колата си до Залива и е хвърлил пушката в океана. Защо не се е отървал и от фенерчето? И двата предмета са били на местопрестъплението. И по двата е имало кръв. Нелогично е да не изхвърли и фенерчето.
— Нямам отговор на този въпрос и виждам тук огромна празнина в измишльотината, която ченгетата са вкарали в главата на доносника.
— И защо в океана, където водата е плитка и има приливи и отливи?
— Няма логика — признавам.
— Така е. Следващ въпрос: защо е стрелял с пушка? Пушките са много шумни. Убиецът е извадил късмет, че никой не е чул гърмежите.
— Кари Холанд твърди, че е чула нещо, но на нея не може да й се вярва. Стреляли са с пушка може би защото са допускали, че човек като Милър би предпочел пушка. Един професионалист би използвал пистолет със заглушител, само че който го е извършил, е искал да натопи Милър.
— Съгласен. Известно ли е Милър да е бил ловджия?
— Нищо подобно. Твърди, че никога през живота си не е ходил на лов.
— Притежавал ли е оръжия?
— Казва, че държал в къщата два пистолета за самоотбрана. Съпругата му дала показания, че е имал пушка, но и тя не е свидетел, на който може да се вярва.
— Бива си те, Поуст.
— Благодаря, понатрупах опит. Вече познавате случая и ще се радвам да чуя каква версия сте си формирали. Оставете настрана науката и ми кажете как е станало убийството според вас.
Той се изправя, застава през прозореца и дълго гледа навън.
— Тук е мислено, господин Поуст, затова най-вероятно няма да разрешите това престъпление, освен ако не стане чудо. Даяна Русо е разказала убедителна история за конфликта между Милър и съпруга си. Подозирам, че е преувеличила, но съдебните заседатели са й повярвали. Обвинила е чернокож в градче на бели. При това чернокож с мотив. Заговорниците са били достатъчно запознати с доказателствата от местопрестъпленията, за да използват фенерчето като връзка с Милър. Истинският убиец не е оставил проследими улики, което е забележително и говори много за задълбочеността на плана. Ако изобщо е допуснал грешка, ченгетата не са забелязали или са я прикрили. Двайсет и две години по-късно следата наистина е изстинала и разрешаването на случая изглежда невъзможно. Няма да намерите убиеца, господин Поуст, но може да успеете да докажете невинността на клиента си.
— Съществува ли вероятност той да е виновен?
— Значи имате съмнения?
— Винаги. Съмненията ме държат буден нощем.
Той се връща на стола си и отпива от кафето.
— Не виждам подобно нещо. Мотивът му е слаб. Да, сигурно е мразел бившия си адвокат, но не може да не си е давал сметка, че ако му пръсне мозъка, смъртната присъда не му мърда. Милър е имал алиби. Нищо не го свързва с местопрестъплението. По моя преценка той не е извършителят на убийството.
— Радвам се да го чуя — отговарям с усмивка.
Бендершмит не е излишно състрадателен човек и е свидетелствал по-често за обвинението, отколкото за защитата. Говори директно и не се страхува да критикува други експерти, дори свой колега, ако не е съгласен. Още няколко минути разговаряме за други прочути случаи на погрешни присъди и после става време да си вървя.
— Благодаря ви, докторе — казвам, докато си събирам нещата. — Знам, че времето ви е ценно.