Макнат бил началник на градската полиция от 1984 до 1990 г., после се преместил на полицейска работа в Гейнсвил. Там кариерата му забуксувала и той си опитал късмета като търговец на недвижими имоти. Вики го намери в Сънсет Вилидж, скромно селище за пенсионери близо до Уинтър Хейвън. В момента Макнат е на шейсет и шест години и получава две пенсии: едната от социалните служби, а другата — от щата. Женен е и има три големи деца, които живеят в Южна Флорида. Досието ни за него е тънко, защото почти не е участвал в разследването. Не е свидетелствал на процеса и името му почти не се споменава. Обадих му се и той ми се стори доста склонен да разговаряме.
Сънсет Вилидж се състои от спретнати каравани, подредени в кръг около общински център в средата. До всеки дом има дърво, което хвърля сянка върху бетонна пътека, а караваните са поне на десет години. Жителите явно нямат търпение да се измъкнат от тесните си жилища и прекарват дълго време отвън в приказки със съседите си. Много от караваните имат евтини рампи за инвалидни колички. Обикалям първия ред от кръга, наблюдават ме бдително. Неколцина старци ми махват дружески, но повечето просто зяпат колата ми с номера от Джорджия, забелязали нахълтването на натрапник. Паркирам до общинския център и се заглеждам в група възрастни мъже, които лениво местят дървени кръгчета върху дъска — играят шафълборд в просторна беседка. Други играят дама, шах или домино.
Шейсет и шест годишният Макнат определено е сред по-младите обитатели. Забелязвам го — носи синьо бейзболно кепе на „Брейвс“, приближава се към мен. Сядаме на маса за пикник до стена, облепена с десетки плакати и обяви. Възпълен е, но изглежда в добра форма. Поне не е на кислороден апарат.
Казва малко отбранително:
— Тук ми харесва, има много хора, които се грижат един за друг. Никой няма пари, затова няма и преструвки. Стараем се да бъдем активни и имаме много занимания.
Отговарям с някаква баналност, нещо от рода, че мястото наистина изглежда приятно. Дори да е подозрителен, Макнат не го показва. Говори му се и се гордее, че има посетител. Няколко минути го разпитвам за кариерата му в полицията и накрая той стига до същината на въпроса.
— Защо ви интересува Куинси Милър?
— Той е мой клиент, опитвам се да го измъкна от затвора.
— Доста време мина, нали?
— Двайсет и две години. Познавахте ли го?
— Не и преди убийството.
— Отидохте ли на местопрестъплението?
— Разбира се. Фицнър вече беше там, доста бързо пристигна, и ме помоли да заведа госпожа Русо у дома. Тя намерила тялото и позвънила на спешния телефон. Клетата жена, беше развалина, както може да допуснете. Закарах я в дома й и останах с нея, докато пристигнат нейни приятели. Беше ужасно. После се върнах на местопрестъплението. Фицнър движеше нещата както винаги, раздаваше заповеди. Заявих, че според мен трябва да извикаме щатската полиция, и наистина това се очакваше от нас, но Фицнър отсече, че ще го направи по-късно.
— И направи ли го?
— На следващия ден. Не бързаше. Не искаше никой друг да работи по случая.
— В какви отношения бяхте с него?
Той се усмихва, но мрачно.
— Ще бъда откровен с вас — казва, като че ли досега не е бил. — Фицнър ме уволни, затова не го обичам. Беше окръжен шериф вече двайсет години, когато градът ме нае за шеф на полицията, но никога не е уважавал нито мен, нито който и да било служител в управлението ми. Държеше окръга в желязна хватка и не искаше никой друг със значка да навлиза в територията му. Просто си беше такъв.
— Защо ви уволни?
Макнат изсумтява и поглежда към възрастните мъже в беседката. Накрая свива рамене и отговаря:
— Трябва да познавате политиката в малките градчета. Имах десетина служители, тези на Фицнър бяха два пъти повече. Разполагаше с огромен бюджет, с каквото си пожелае, а за мен оставаха огризките. Никога не сме се разбирали, защото той виждаше заплаха в мое лице. Уволни един от хората си, а когато аз го наех, излезе от кожата си. Всички политици се страхуваха от Фицнър и той използва връзките си, за да ме уволни. Едва смогнах да напусна града. Ходихте ли в Сийбрук?
— Още не.
— Няма да намерите кой знае какво. Фицнър отдавна го няма и не се съмнявам, че си е покрил следите.
Твърдението му съдържа подтекст, явно иска да се хвана за думите, обаче аз ги подминавам. Това е първата ни среща, не искам да изглеждам прекалено нетърпелив. Трябва да изградя доверие помежду ни, а това отнема време. Достатъчно за шериф Фицнър. Ще се върна към темата след време.