— Познавахте ли Кийт Русо? — питам.
— Разбира се. Познавах всички адвокати. Градчето беше малко.
— Какво ви беше мнението за него?
— Умен, нахакан, не беше сред любимците ми. На един от съдебните процеси доста поизмъчи двама от хората ми и това не ми хареса. Сигурно просто си е вършел работата. Искаше да стане известен адвокат и вероятно щеше да успее. Един ден най-неочаквано се появи с лъскав черен ягуар, нов-новеничък, сигурно единствен в града. Говореше се, че постигнал споразумение по голямо дело в Сарасота, направо избил рибата. Обичаше да се перчи.
— А съпругата му Даяна?
Макнат тъжно клати глава.
— Горката жена, жал ми стана за нея. Представяте ли си какво е преживяла, като е намерила тялото му? Беше развалина.
— Не си представям. Добра адвокатка ли беше?
— Уважаваха я, струва ми се. Не сме имали вземане-даване. Но ловеше окото, истинска красавица.
— Гледахте ли процеса?
— Не, преместиха го в окръг Бътлър, а аз не можех да излизам от работа, за да ходя в съда.
— Тогава бяхте ли на мнение, че Куинси Милър е извършил убийството?
Той свива рамене и отговаря:
— Ами, да. Не съм имал причина да се съмнявам. Доколкото помня, имаше силен мотив за убийството, някаква сериозна вражда. Нямаше ли свидетелка, която го видяла да бяга от местопрестъплението?
— Да, но тя не го идентифицира категорично.
— А не намериха ли оръжието на убийството в колата на Милър?
— Не точно. Намерили са фенерче с кървави пръски.
— И ДНК-то е съвпаднало, нали?
— Не, през осемдесет и осма не са използвали ДНК експертиза в съда. Освен това фенерчето изчезнало.
Той се позамисля, очевидно не помни важни подробности. Напуснал е Сийбрук две години след убийството и се е опитал да забрави онова място.
— Винаги съм мислел, че случаят е пределно ясен — признава. — Но вие явно сте на друго мнение.
— Така е, иначе нямаше да съм тук.
— Защо след толкова много години мислите, че Милър е невинен?
Няма да споделям с него теориите си, поне още не. Може би по-късно.
— Версията на обвинението не е убедителна — отговарям неопределено и продължавам: — Поддържахте ли връзка с някого в Сийбрук след заминаването си?
Той клати глава.
— Не бих казал. Всъщност не живях там дълго и както вече ви обясних, заминах набързо. Не беше върхов момент в кариерата ми.
— Познавахте ли заместник-шериф на име Кени Тафт?
— Разбира се, познавах ги всичките, някои по-добре от други. Прочетох за убийството му във вестника. Бях в Гейнсвил, в наркоотдела. Помня снимката му. Свестен човек. Защо питате за него?
— В момента, господин Макнат, съм любопитен за всичко. Кени Тафт е бил единственият чернокож заместник-шериф, работил за Фицнър.
— На наркопласьорите не им пука дали си черен или бял, особено по време на престрелка.
— Имате право. Просто съм любопитен дали сте го познавали.
Възрастен господин по шорти, черни чорапи и червени маратонки се приближава и оставя на масата ни две картонени чашки с лимонада.
— Благодаря, Хърби — казва Макнат. — Крайно време беше.
— Ще ти изпратя сметката — срязва го Хърби и отминава.
Отпиваме от лимонадата и наблюдаваме бавната настолна игра в беседката.
— Ако вашият човек Милър не е убил Русо, кой тогава?
— Нямам представа, а и сигурно никога няма да разберем. Работата ми е да докажа, че Милър не е убиецът.
Макнат поклаща глава и се усмихва.
— Е, пожелавам ви късмет. Ако е друг, разполагал е с повече от двайсет години да избяга някъде и да се скрие. Ето на това му викам студена следа.
— Леденостудена — съгласявам се с усмивка. — Но моите всички са такива.
— С това ли се занимавате? Разрешавате стари случаи и измъквате хората от затвора?
— С това.
— Колко?
— Осем за десет години.
— И всичките осем са били невинни?
— Да, невинни като мен и вас.
— Колко пъти сте откривали истинския убиец?
— Не всички случаи са убийства, но в четири от тях открихме виновника.
— Е, късмет с това дело.
— Благодаря, ще ми трябва.
Насочвам разговора към спорта. Той е голям фен на „Гейтърс“ и се гордее с победите на любимия си отбора. Заговаряме се за зимата, за пенсионирането, малко за политика. Макнат не е най-забавният човек, когото познавам, и изглежда доста незаинтересован от убийството на Русо.