Час по-късно му благодаря за отделеното време и го питам има ли нещо против да дойда отново.
— Ама заповядайте — отговаря той, жаден за посетители.
Докато се отдалечавам с колата, изведнъж осъзнавам с учудване, че Макнат изобщо не ме предупреди да внимавам със Сийбрук и сенчестата му история. Очевидно не изпитва симпатии към шериф Фицнър, но не направи и най-бегъл намек за корупция.
14
Два месеца след мудното начало постигаме първия си пробив. Той идва под формата на телефонно обаждане от Кари Холанд-Пруит, която изразява желание да говорим. Заминавам една неделя преди изгрев-слънце и шофирам шест часа до Долтън, Джорджия, почти по средата между Савана и Кингспорт в Тенеси. Крайпътното заведение се намира на междущатската магистрала — не го посещавам за пръв път. Паркирам така, че да виждам входа, и изчаквам Франки Тейтъм, с когото говоря по телефона. Двайсет минути по-късно той паркира до мен. Проследявам го с поглед как влиза в ресторанта.
Вътре Франки избира сепаре в дъното, поръчва си кафе и сандвич и разгръща вестник. На масата му има обичайните подправки и кутия за салфетки. Скрит зад вестника, той взема солницата и черния пипер и ги заменя с наши — евтини, каквито можеш да купиш от всеки магазин. На дъното на нашата солница има записващо устройство. Когато му поднасят сандвича, той си го посолява, за да не предизвика и капка подозрение. Осведомява ме с есемес, че всичко е наред и че в заведението няма много клиенти.
В един часа, за когато е уговорена срещата, изпращам есемес на Франки да се храни бавно. Няма следа нито от пикапа на Бък, нито от хондата на Кари Пруит. В папката си имам техни цветни снимки, а и съм запомнил регистрационните им номера от Тенеси. В един и петнайсет забелязвам пикапа на входа на паркинга и изпращам есемес на Франки. Излизам от колата си, влизам в ресторанта и виждам как той си плаща сметката на касата. Сервитьорка разчиства масата му и аз питам дали може да седна на нея.
Кари е довела и Бък, което е добър знак. Явно му е разказала историята си и се нуждае от подкрепата му. Той е едър мъж с дебели ръце и прошарена брада — погрешно допускам, че е избухлив. Щом двамата влизат, аз се изправям и им махвам. След неловко запознанство ги каня с жест да седнат. Благодаря на Кари, че е приела да се срещнем, и настоявам да си поръчат обяд. Аз самият умирам от глад и си поръчвам яйца и кафе. Те предпочитат чийзбургери.
Бък ме наблюдава, преизпълнен със съмнения, и преди да мина на въпроса, казва:
— Проверихме ви онлайн. „Пазители на справедливостта“. Свещеник ли сте или адвокат?
— И двете — отговарям с подкупваща усмивка и после се представям накратко.
— Знаете ли, баща ми беше свещеник — съобщава ми гордо Бък.
О, знаем. Преди четири години баща му се е пенсионирал след трийсетгодишна служба в малка провинциална църква до Блаунтвил. Преструвам се на заинтригуван и двамата предпазливо подхващаме теологичната тема. Допускам, че Бък отдавна се е откъснал от вярата. Въпреки грубоватия си вид има благ глас и приятно поведение.
— Господин Поуст, по ред причини не съм разказала на Бък за миналото си — казва Кари.
— Моля ви, просто Поуст — поправям я.
Тя се усмихва. За пореден път съм впечатлен от красивите й очи и волевите черти. Днес е гримирана и е прибрала назад русата си коса — в друго време красивата й външност би могла да й открие по-обещаващи възможности.
— Добре, да караме поред — казва Бък. — Откъде да знаем, че можем да ви вярваме? — Пита мен, човека, който тайно записва разговора. И още преди да му отговоря, продължава: — Кари ми разказа какво се е случило навремето и ние сме загрижени, иначе нямаше да дойдем. Обаче ми намирисва на неприятности.
— Какво искате всъщност? — пита тя.
— Истината — отговарям.
— Нали не носите микрофон или нещо такова? — пита Бък.
Изсумтявам и вдигам ръце, за да покажа, че нищо не крия.
— Не съм ченге. Обискирайте ме, ако искате.
Сервитьорката донася още кафе и тримата млъкваме.
Когато жената си тръгва, поемам инициативата:
— Не, не нося микрофон. Не действам така. Моля ви за нещо съвсем просто. Идеалното развитие би било да ми кажете истината и да подпишете клетвена декларация, която бих могъл да използвам, за да помогна на Куинси Милър. Разговарям и с други свидетели, за да ги убедя да направят същото — да кажат истината. Знам, че повечето показания на процеса са изфабрикувани от ченгетата и прокурора, затова се опитвам да изградя общата картина. Вашите показания със сигурност ще ми помогнат, но само за част от цялото.