Выбрать главу

— Какво е клетвена декларация? — пита Бък.

— Писмени показания под клетва. Ще ги подготвя, а вие ще ги прегледате. Ще ги използвам в подходящия момент, не по-рано. Никой в Кингспорт няма да знае, а Сийбрук е много далече.

— Ще трябва ли да се явявам в съдебна зала? — пита тя.

— Едва ли. Да допуснем, че успея да убедя някой съдия, че съдебният процес на Куинси не е бил справедлив. Признавам, малко вероятно е, обаче се случва. Тогава прокурорът евентуално може да реши Куинси отново да се изправи пред съда във връзка с убийството. Сигурно ще минат години, преди това да стане, ако изобщо стане. Тогава е възможно да ви призоват като свидетел, но е слабо вероятно, защото всъщност не сте видели чернокож мъж да бяга от местопрестъплението, нали?

За известно време тя нито кима, нито казва нещо. Поднасят ни чиниите и ние добавяме подправки. Бък обича кетчуп. Нито един от двамата не посяга към солта и пипера. Аз посолявам яйцата си и оставям солницата в средата на масата.

Кари чопли пържените си картофи и избягва да ме поглежда в очите. Бък лакомо ръфа чийзбургера си. Явно са обсъждали положението надълго и нашироко, без да вземат решение. Кари се нуждае от стимул, затова питам:

— Кой ви убеди да свидетелствате? Шериф Фицнър ли?

— Вижте, господин Поуст, ще говоря с вас и ще ви разкажа какво се случи, но не съм убедена, че искам да се намесвам. Ще си помисля много сериозно, преди да подпиша клетвена декларация.

— Нямате право да повтаряте никъде това, което тя ще ви каже сега, нали? — пита Бък и изтрива уста с хартиена салфетка.

— Не мога да го повторя в съда, ако това питате. Мога да го обсъдя с колегите си, но нищо повече. Всеки съдия ще поиска клетвена декларация от свидетеля.

— Тревожа се за момчетата ми — признава Кари. — Те не знаят. Много ще ме е срам, ако научат, че майка им е излъгала в съда и е изпратила невинен човек в затвора.

— Разбирам, Кари — уверявам я, — и е редно да се тревожите, но има вероятност те да се почувстват горди, че сте признали грешката си и сте помогнали този човек да бъде освободен. На двайсет всички допускаме грешки, но някои от тях са поправими. Тревожите се за синовете си, но помислете и за Куинси Милър. Той има три деца, които не е виждал от двайсет и две години. И петима внуци, които не познава, дори на снимка не ги е виждал.

Кари и Бък се замислят над думите ми и за кратко спират да се хранят. Чувстват се объркани и изплашени, но бурмичките в главите им се въртят.

— Разполагаме с данни, че обвиненията за наркотици срещу вас са свалени няколко месеца след процеса на Куинси. Фицнър ви е убедил да свидетелствате и да разкажете версията си, а прокурорът ви е обещал да свали обвиненията срещу вас, нали?

Кари си поема въздух и поглежда към Бък, който свива рамене и казва:

— Давай. Не сме пътували пет часа заради чийзбургерите.

Тя понечва да отпие от кафето си, но ръцете й треперят.

Оставя чашата и избутва леко чинията си. Заговаря, вперила поглед право напред.

— Излизах с едно ченге, което се казваше Лони. Вземахме наркотици, много се друсахме. Мен ме пипнаха, но той ме спаси от ареста. После убиха онзи адвокат и няколко седмици по-късно Лони ми каза, че всичко ще се нареди — ако кажа, че съм видяла чернокож мъж да бяга от кантората на адвоката, обвиненията срещу мен ще отпаднат. Просто така. Замъкна ме в кабинета на Фицнър и аз му разказах своята версия. На следващия ден Лони и Фицнър ме заведоха при прокурора… не му помня името.

— Бъркхед. Форест Бъркхед.

— Точно той. Повторих разказа си. Той ме записа, но не каза нищо за наркообвинението. По-късно попитах Лони и той обясни, че Фицнър и Бъркхед се били уговорили, да не се тревожа. С Лони много се карахме, най-вече заради наркотиците. Вече четиринайсет години съм чиста и трезва, господин Поуст.

— Чудесно. Поздравления.

— Бък ми помогна.

— Обичам да пийвам по някоя бира — обажда се Бък, — но само толкова. Никога не съм докосвал дрога. Баща ми щеше да ме убие.

— Заведоха ме в окръг Бътлър за процеса и аз дадох показания. Чувствах се отвратително, но наистина не исках да лежа дълго в затвора. Трябваше да избирам между себе си и Куинси Милър, а как да не предпочета себе си? През годините се мъчех да забравя за процеса. Онзи млад адвокат ме направи за посмешище.

— Тайлър Таунзенд.

— Точно той. Никога няма да го забравя.

— И след това напуснахте града, така ли?

— Да. След края на процеса Фицнър ме повика в кабинета си, благодари ми, даде ми хиляда долара в брой и ми поръча да се омитам. Предупреди ме, че ако се върна във Флорида през следващите пет години, ще ме арестува, задето съм излъгала пред съдебните заседатели. Можете ли да повярвате? Някакъв негов подчинен ме откара в Гейнсвил и ме качи на автобус за Атланта. Оттогава не съм припарвала там, а и не искам. Дори на приятелите си не казах къде съм. Не че имах много приятели. Не ми беше трудно да напусна онова градче.