Бък иска част от заслугите и казва:
— Когато Кари ми разказа всичко това преди няколко седмици, аз я посъветвах: „Трябва да кажеш истината, скъпа. Онзи човек лежи в затвора заради теб“.
— В досието ви още фигурира обвинение за наркотици — осведомявам я.
— Това е първото, година преди процеса.
— Трябва да го заличите.
— Беше много отдавна. С Бък си стъпихме на краката. И двамата работим много и си плащаме сметките. Не ми се занимава с миналото, господин Поуст.
— Ако Кари подпише клетвената декларация, може ли да я обвинят за лъжесвидетелство във Флорида? — пита Бък.
— Не, давността на престъплението е изтекла. А и вече никой не се интересува. Има нов шериф, нов прокурор, нов съдия.
— Кога ще стане всичко това? — пита тя, видимо облекчена, след като е казала истината.
— Процесът е бавен, може да отнеме месеци и дори години, ако изобщо стане нещо. Първата стъпка е да подпишете клетвената декларация.
— Ще я подпише — казва Бък и отхапва от бургера си. После пита с пълна уста: — Нали, скъпа?
— Трябва да си помисля — отговаря тя.
— Виж, ако се наложи да отидем до Флорида, ще те закарам и ще цапардосам всеки, който се опита да ти създава неприятности.
— Няма да има неприятности, уверявам ви. Единствената трудност за теб, Кари, ще е да споделиш с момчетата си. Другите ти близки и приятели сигурно никога няма да узнаят. Ако Куинси Милър излезе от затвора, кой в Кингспорт, Тенеси, ще научи за това?
Бък кимва в знак на съгласие и отхапва нов залък.
— Синовете й са добри момчета. Моите са луди глави, но нейните синове са свестни. Както казахте и вие, сигурно много ще се гордеят с нея. Повярвай ми, скъпа.
Кари се усмихва, но не съм сигурен, че е убедена. Бък, моят нов съюзник, няма колебания.
Дояждам яйцата си и започвам да я разпитвам за търговията с наркотици в Сийбрук навремето. Кокаинът и марихуаната се търсели най-много, а Лони винаги разполагал със стока. Връзката им имала подеми и спадове, а Кари нямала вземане-даване с другите шерифи, макар че някои търгували с малки количества наркотици. Твърди, че не й е известно Фицнър да е участвал в търговията.
Разчистват масата ни и аз искам сметката. Благодаря им великодушно и изказвам възхищението си от смелостта на Кари да ми признае истината. Обещавам, че няма да подготвя клетвената декларация, докато тя не вземе решение. Сбогуваме се на паркинга и аз ги проследявам с поглед как си тръгват. Връщам се в ресторанта да взема шапката си с козирка, която нарочно съм оставил. Без никой да забележи, разменям комплекта за сол и пипер с онзи, който е в джоба ми.
На три километра от ресторанта слизам от междущатската магистрала и паркирам пред един търговски център. След броени секунди Франки спира до мен и ухилен се настанява на предната седалка. Държи малък диктофон и ме осведомява:
— Кристален звук.
Понякога работата ни е много коварна. Имаме си вземане-даване със свидетели, които са излъгали, с ченгета, които са изфабрикували улики, с вещи лица, които са подвели съдебните заседатели, и с прокурори, принудили хора да лъжесвидетелстват. Уж сме добрите, а често единственият начин да спасим клиентите си е да си изцапаме ръцете.
Ако Кари Холанд-Пруит откаже да ни съдейства и да подпише клетвена декларация, ще намеря начин признанието й да стигне до съдебните архиви. Няма да ми е за пръв път.
15
Налага се още повече да си изцапаме ръцете. Франки е наел детектив от Бърмингам, който да следи Марк Картър — мъжа, изнасилил и убил Емили Брун. Той живее в градчето Бейлис, на петнайсетина километра от Верона, където е бил осъден Дюк Ръсел. Картър продава трактори за търговец във Верона и завършва повечето си работни дни в един бар, където се среща с приятели за бира и билярд.
Той седи на маса и пие „Бъдуайзър Лайт“, когато някакъв мъж залита и се стоварва върху групичката. Разлитат се бутилки, от които се разлива бира. Мъжът се изправя, залива компанията с извинения и за кратко във въздуха витае напрежение. Виновникът събира полупразните бутилки, купува на всички бира и не спира да се извинява. Оставя новите бутилки върху масата и пуска шега. Картър и приятелчетата му най-сетне се засмиват. Всичко е наред, когато мъжът, наетият от нас детектив, се оттегля в ъгъла и вади мобилния си. В единия джоб на сакото му е бирената бутилка на Картър.