Чад приема новината спокойно.
— Слушам те.
— Ще говоря с удоволствие. Сдобихме се с проба от убиеца и я сравнихме с пубисните косми, предоставени от обвинението. Лоши новини, Чад. Осъдили сте не когото трябва.
— Посегнал си на нашите улики?
— Страхотно! Интересуваш се повече от моите грехове, отколкото от своите. Заради теб за малко да екзекутират невинен човек, Чад. Не се тревожи за мен. Аз просто научих истината.
— Как докопа пубисния косъм?
— Много лесно. Ти ми предостави материалите по делото, забрави ли? Преди година, малко по-надолу по коридора. Цели два дни се потих в тясната стаичка, докато преглеждах всички улики. Един пубисен косъм ми се залепи за пръста. Мина цяла година и никой тук дори не е забелязал.
— Откраднал си косъма. Невероятно!
— Не съм го откраднал, Чад. Само го взех назаем. Ти си отказал ДНК теста, затова се наложи някой друг да го направи. Обвини ме, ако искаш, изобщо не ми пука. В момента големият ти проблем е друг.
Той въздиша и раменете му се отпускат. Изнизват се няколко минути, докато си събере мислите. Накрая казва:
— Добре де, кой я е убил?
— Последният човек, когото са видели с нея преди убийството. Марк Картър. Историята им е още от гимназията. От полицията трябвало да го погнат, но по някаква причина не са го направили.
— Откъде знаеш, че е бил той?
— Имам проба.
— Как?
— От бирена бутилка. Обича да пие бира и оставя след себе си много празни бутилки. Направихме изследванията и ти нося копие от резултатите.
— Откраднал си и бирена бутилка, така ли?
— Обвини ме и за това, Чад, и продължавай да играеш игрички. Погледни се в огледалото, човече, и се откажи. Скалъпеното ти обвинение се провали, чака те унижение.
Той се ухилва глупашки и ми пробутва любимата прокурорска реплика:
— Няма начин, Поуст, убеден съм в обвинението си.
— Значи си пълен кретен, Чад. Факт, който отдавна ни е известен.
Подхвърлям копие от резултатите върху бюрото му и се запътвам към вратата.
— Чакай малко, Поуст — обажда се той. — Да си довършим разговора. Да допуснем, че казваш истината. Какво следва от това?
Сядам спокойно и пукам кокалчетата на пръстите си. Дюк ще излезе от затвора по-бързо, ако убедя Чад да съдейства. Ако ми се противопоставя, както обикновено постъпват прокурорите, оправдаването няма да отнеме седмици, а месеци.
— Ето как е най-добре да постъпим, Чад, но няма да обсъждам сега стратегията. Този път държа всички козове. Има още шест пубисни косъма. Хайде да изследваме и тях, за да научим много повече. Ако и седемте изключват Дюк, той излиза на свобода. Ако и седемте уличават Картър, имаш ново дело. Ако се съгласиш на допълнителни изследвания, всичко ще мине гладко. Ако ги спъваш, ще заведа дело в щатския съд, вероятно ще изгубя, после ще отида във федерален съд. Знаеш, че рано или късно ще издействам изследването на космите.
Чад осъзнава реалността и се ядосва. Избутва стола си назад и се приближава към прозореца. Диша тежко, завърта глава и вратът му изпуква, глади брадичката си. Резултатът от цялата демонстрация би следвало да ме изненада, но не. Вече не.
— Знаеш ли, Поуст, виждам ги и двамата с Емили. Редуват се.
— Не забелязваш нещо, ясно като бял ден, защото не искаш, Чад.
Изправям се и се запътвам към вратата.
— Вярвам в обвинението си, Поуст.
— Ето какъв е планът, Чад. Разполагаш с две седмици. Ако и след тях си заблуден, ще подам молба за провеждането на тестовете и ще седна да поговоря с Джим Биско от „Бърмингам Нюз“. Както знаеш, той е отразявал случая, добри познати сме. Когато му разкажа за ДНК тестовете, ще се озовеш на първа страница, но не под мечтаните от теб заглавия. Двамата с Биско ще успеем да те изтипосаме като пълен глупак. Няма да ни е никак трудно.
Отварям вратата и излизам. Запечатвам последния образ на Чад — стои до прозореца, блещи се срещу мен и диша тежко, напълно сразен. Да можех само да го снимам!
Бързо напускам Верона и поемам на дълъг път към отделението на смъртниците. Дюк не знае за ДНК анализа. Искам лично да му съобщя новината. Чудесна среща ни очаква.
16
Не се налага спешно да посещавам Сийбрук. Всички участници в процеса на Куинси са мъртви, пенсионирани, избягали от града или изчезнали при загадъчни обстоятелства. Нямам представа от кого би трябвало да се боя, но изпитвам осезаем страх.
Затова изпращам на разузнаване Франки, който прекарва две денонощия там и дебне незабелязано, както само той умее да го прави. Както обикновено, устният му доклад е директен: