— Няма много за вършене, шефе.
Напуска града и пътува няколко часа до Диърфийлд Бийч, близо до Бока Ратон. Обикаля улиците, рови се в интернет, оглежда различни места и не след дълго се издокарва с хубав костюм и се обажда по телефона. Тайлър Таунзенд се съгласява да се срещне с него в нов търговски център, който фирмата му довършва. Големи табели оповестяват, че много помещения се отдават под наем. Франки обяснява, че с партньора му търсят хубави места за магазин за спортни стоки и че фирмата им е нова и не присъства в интернет.
Тайлър се държи любезно, но и донякъде предпазливо. Вече е на петдесет и отдавна се е отказал от правото — умен ход. Провървяло му е с недвижимите имоти в Южна Флорида, познава бизнеса. Със съпругата му имат трима тийнейджъри и просторна къща. Миналата година данъкът за имота му е бил 58 000 долара. Кара модерна вносна кола, облича се със скъпи костюми и изглежда проспериращ.
Хитростите на Франки не издържат дълго. Двамата влизат в помещение от над 350 квадратни метра, чиято мазилка още не е изсъхнала, и Тайлър пита:
— Как се казваше фирмата ви?
— Няма име, няма и фирма. Идвам под фалшив предлог, но въпреки това е важно.
— Полицай ли сте?
— Нищо подобно. Аз съм бивш затворник, прекарал четиринайсет години в затвор в Джорджия за убийство, извършено от друг. Млад адвокат се нагърби с моя случай и доказа, че съм невинен, издейства ми отмяна на присъдата и скъпата Джорджия дори ми даде малко пари. Досието ми е чисто. От време на време работя за въпросния адвокат. Това е най-малкото, което мога да направя за него.
— Да не би всичко това да е свързано с Куинси Милър?
— Да. Адвокатът ми сега го представлява. Също като вас и ние знаем, че той е невинен.
Тайлър въздиша дълбоко и се усмихва, но само за миг. Приближава се до голям прозорец витрина и Франки го следва. Двамата наблюдават как екип работници поставя настилката на паркинга.
— Как се казвате? — пита Тайлър.
— Франки Тейтъм. — Подава на адвоката визитка на „Пазителите“ и той я разглежда и от двете страни, после пита: — Как е Куинси?
— Зад решетките е вече двайсет и две години. Аз лежах невинен само четиринайсет и някак съумях да запазя здравия си разум. Но всеки ден е истински кошмар.
Тайлър му връща визитката, сякаш е улика.
— Вижте, наистина нямам време за всичко това. Не знам какво искате, но няма да се замесвам, ясно? Съжалявам, но Куинси за мен е затворена страница.
— Наистина сте били великолепен адвокат, Тайлър. Макар и съвсем неопитен, сте се борили здравата за Куинси.
Той се усмихва, свива рамене и отговаря:
— И изгубих. А сега ви моля да си вървите.
— Разбира се. Имотът е ваш. Шефът ми е адвокат и се казва Кълън Поуст, проверете го. Оправдал е осем души и една от причините да успее, е, че не приема отказ. Той иска да разговаря с вас, Тайлър, на четири очи. Повярвайте ми, Поуст познава правилата на играта и няма да се откаже. Ще си спестите много време и неприятности, ако се срещнете с него за петнайсет минути.
— Той в Савана ли е?
— Не, отсреща е — посочва Франки към мен.
Тримата отиваме зад ъгъла в семейно ресторантче, което фирмата на Тайлър строи. Още не е довършено и работниците вадят столовете от кашони. Улицата отзад е пълна с нови сгради: автосалони, заведения за бързо хранене, магазини, автомивка, бензиностанции, няколко банкови клона. Типичното лице на Флорида. Заставаме в един ъгъл, далече от работниците, и Тайлър казва:
— Добре, слушам ви.
Оставам с впечатлението, че разговорът може да секне внезапно, затова прескачам любезностите с въпроса:
— Възможно ли е да се докаже, че Куинси е невинен?
Той се замисля и клати глава.
— Вижте, няма да участвам в това. Преди години направих всичко по силите си да докажа невинността му и се провалих. Беше в предишния ми живот. Вече имам три деца, прекрасна съпруга, пари, безгрижен живот. Няма да се върна назад. Съжалявам.
— Къде е опасността, Тайлър?
— О, сами ще откриете. Не, не, за ваше добро се надявам да не стане така, но се поставяте в трудно положение, господин Поуст.
— Всичките ми случаи са трудни.
— Не толкова — изсумтява в отговор той.
— С вас сме почти връстници, Тайлър, и сме се отказали от правото по едно и също време, защото сме се разочаровали от него. Нещата с второто ми поприще не се получиха, затова си намерих нещо ново. Прекарвам повечето време по пътищата в търсене на пробив, в търсене на помощ. В момента Куинси се нуждае от вашата помощ, Тайлър.