Той си поема дълбоко дъх, не иска да слуша повече.
— Сигурно ви се налага да бъдете много пробивен, господин Поуст, но при мен няма да пробиете. Довиждане. Оставете ме на спокойствие, не идвайте повече.
Обръща се и излиза.
Чад Фолрайт се заинатява, и нищо чудно. Отказва да даде съгласието си за ДНК анализ на другите пубисни косми. Държи ги под ключ заедно с останалите улики. И за да покаже какъв железен прокурор е, заплашва да ме обвини в компрометиране на улики. Алабама забранява подобно нещо, всъщност то е забранено във всички щати, но наказанието е различно и Чад ликуващо ми пише, че има опасност да прекарам до една година в затвора.
Зад решетките заради един нищо и никакъв пубисен косъм.
Освен това ме заплашва, че смята да подаде оплакване до адвокатските етични комисии в Алабама и Джорджия. Напушва ме смях. И друг път са ме заплашвали, при това много по-изобретателни прокурори.
Мейзи подготвя молба за представяне на нови доказателства след издадената присъда. Процедурата изисква да я подадем най-напред в щатския съд във Верона. В деня, преди да внесем молбата, отивам с колата в Бърмингам и се срещам с Джим Биско, репортер ветеран, отразявал процеса на Дюк. Следил случая и докато се точели обжалванията, изразил съмнение в справедливостта на процеса. Най-остра била критиката му към адвоката на Дюк. Когато клетникът починал от цироза, Джим отразил новината и намекнал, че е уместно да се проведе ново разследване на убийството. Въодушевен е от новината, че ДНК анализът оневинява Дюк. Гледам да не се изтърва пред него, че убиецът е Марк Картър. Има време.
В деня след внасянето на молбата Биско пуска дълга статия, която излиза на предна страница в раздела за градски новини. Чад Фолрайт е цитиран да казва: „Уверен съм, че осъдихме истинския извършител, и работя добросъвестно за провеждането на екзекуцията на Дюк Ръсел, един безмилостен убиец. ДНК тестовете не означават нищо в този случай“.
След още два разговора с Отис Уокър, и двата по телефона, Франки се убеждава, че Джун Уокър не желае да има нищо общо с Куинси Милър. Очевидно е, че хаотичният им развод е оставил трайни белези и тя е твърдо решена да не се забърква. Само би разбудила лоши спомени и би се изправила лице в лице със стари лъжи.
Отис предупреждава Франки да ги остави на мира.
И той обещава. Поне засега.
17
В Сийбрук в момента работят двайсет и трима адвокати и имаме по една тънка папка за всеки от тях. Около половината са били в града по време на убийството на Русо. Най-старият от тях е на деветдесет и една години и все още ежедневно ходи на работа с колата си. Двама новобранци са се появили миналата година и са започнали практика. Всички са бели, шест са жени. Изглежда, най-добре се справят двама братя, които през последните двайсет години се занимават с фалити. Повечето местни адвокати едва свързват двата края, което е типично за малките градчета.
Навремето Глен Колакърчи бил в сената на Флорида. Районът му обхващал Руис и още два окръга, а самият той карал третия си мандат по време на убийството. Кийт Русо бил негов далечен роднина. И двамата произхождали от един и същ италиански квартал в Тампа. В по-младите си години Колакърчи имал най-голямата адвокатска кантора в града и наел Кийт веднага след дипломирането му. Той пристигнал в Сийбрук заедно със съпругата си, но Колакърчи не можел да назначи и нея. Кийт не останал дълго при своя роднина — година по-късно основал собствена кантора в двустаен апартамент над една пекарна на главната улица.
Избирам Колакърчи, защото вероятно знае повече за Кийт, отколкото другите адвокати в града. От всички тях той би трябвало да помни историята най-ясно. По телефона ми отговаря, че може да ми отдели половин час.
Докато за пръв път прекосявам Сийбрук с колата, имам усещането, че познавам този град. Няма толкова много места, които да представляват интерес за мен — някогашната кантора на Кийт и Даяна и място на убийството; улицата зад нея, където Кари Холанд уж видяла да бяга чернокож мъж; съдът. Паркирам срещу съда на главната улица, седя и наблюдавам вялото движение. Колко ли от тези хора помнят убийството? Колко ли са познавали Кийт Русо? А Куинси Милър? Знаят ли, че градът им е допуснал грешка и е изпратил невинен човек в затвора? Не, разбира се.
В уреченото време се присъединявам към минувачите на тротоара и изминавам стотината метра до кантората. С дебели черни букви, чиято боя се лющи, над прозорците пише: АДВОКАТСКА КАНТОРА КОЛАКЪРЧИ. Старо звънче дрънва над вратата, когато пристъпвам вътре. Престаряла котка на тигрови ивици се смъква от канапето и от пода се вдига прах. От дясната ми страна има писалище с капак хармоника и механична пишеща машина „Андъруд“, сякаш в очакване на белокоса секретарка да се върне на мястото си и да продължи да трака. Мирише на стара кожа и тютюнев дим; мястото не е неприятно, но се нуждае от хубаво почистване.