Удивителното обаче е, че в този отминал век се появява ослепителна млада азиатка с къса пола, която се усмихва и казва:
— Добро утро. С какво да ви помогна?
Усмихвам й се в отговор и казвам:
— Аз съм Кълън Поуст. Говорих с господин Колакърчи вчера и се уговорихме да се срещнем днес сутринта.
Тя съумява едновременно да се усмихне и да свъси вежди и пристъпва към едно малко по-съвременно бюро.
— Не ми е споменал. Извинете. Казвам се Бий.
— Но тук ли е? — питам.
— Разбира се. Ще го повикам. Не е много зает.
Бий отново се усмихва и се отдалечава. След малко се връща, кани ме с жест и аз влизам в просторния кабинет, където Глен приема клиенти от десетилетия. Застанал е прав до бюрото си, сякаш се радва, че има посетител, и двамата бързо се запознаваме. Посочва ми кожено канапе и казва на Бий:
— Донеси ни кафе, моля те.
Подпрян на бастуна си, докуцуква до кресло, което може да побере двама. Почти осемдесетгодишен е и годините му личат — понатежал е, има бяла брада и буйна бяла коса, която отдавна се нуждае от подстригване. В същото време изглежда елегантен с розовата си папийонка и червените тиранти.
— Да не би да сте свещеник? — пита ме, вперил поглед в якичката ми.
— Да, епископален.
Представям му набързо „Пазители на справедливостта“. Докато говоря, той обляга обраслата си брадичка върху дръжката на бастуна и попива всяка дума с проницателните си зелени очи, доста кървясали. Бий донася кафето и аз отпивам. Хладко, вероятно нес. Когато тя излиза и затваря вратата, Колакърчи пита:
— Защо един свещеник си вре носа в старо съдебно дело като това на Куинси Милър?
— Чудесен въпрос. Нямаше да съм тук, ако не бях убеден в невинността му.
Думите ми го развеселяват.
— Интересно — ломоти той. — Никога не съм се съмнявал в присъдата на Милър. Доколкото помня, имаше очевидец.
— Няма. Млада жена на име Кари Холанд дала показания, че е видяла чернокож мъж да бяга от местопрестъплението, носейки нещо като пръчка, тоест намеквала за пушка. Излъгала е. Била наркоманка, която се споразумяла с властите, за да избегне затвора. Сега признава, че е излъгала. И не само тя е лъгала на процеса.
Той вчесва с пръсти дългата си коса. Мазна е, изглежда, с дни не я е мил.
— Интересно.
— Бяхте ли близък с Кийт?
Изсумтяване и полуусмивка.
— Какво искате от мен?
— Най-общи сведения. Гледахте ли процеса?
— Не. Исках, но го преместиха в окръг Бътлър. Тогава бях в сената и бях доста зает. Във фирмата ми тук работеха седем адвокати, беше най-голямата в окръга, не можех да си позволя да си губя времето в съдебната зала, за да гледам други адвокати.
— Кийт ви беше роднина, нали?
— Нещо такова. Далечен роднина. Познавах семейството му в Тампа. Врънкаше ме да му намеря работа и аз го направих, но той така и не се вписа. Искаше да наема и жена му, само че аз отказах. Той остана в кантората около година, после отвори своя, което не ми допадна. Ние, италианците, ценим лоялността.
— Добър адвокат ли беше?
— Какво значение има вече?
— Просто съм любопитен. Според Куинси се справил твърде зле с развода му, а съдебните протоколи подкрепят това мнение. Прокурорът преувеличил конфликта им, за да докаже наличието на мотив — доста фриволно. Така де, кой клиент е толкова недоволен, че да пръсне мозъка на адвоката си?
— На мен не ми се е случвало — казва той и се залива от смях. Вежливо се смея с него. — Но съм имал доста откачени клиенти. Преди години един тип се появи в кантората ми с пистолет. Беше ядосан след развода си. Поне твърдеше, че има пистолет. Всички адвокати в сградата притежават оръжие и имаше опасност нещата да се развият зле, но една симпатична млада секретарка го успокои. Открай време съм привърженик на хубавите секретарки.
Възрастните адвокати предпочитат да разказват за бойните си подвизи, вместо да обядват, а аз определено го насърчих да говори.
— Имали сте голяма кантора тогава.
— Голяма за тази част на щата. Седем, осем, понякога дори десет адвокати, една дузина секретарки, кабинети на горния етаж, опашка от клиенти пред вратата. Беше доста щуро навремето, но ми дойде до гуша от драми. През повечето време разрешавах спорове между служителите си. Вие практикували ли сте право?