Всяка седмица има разрив в някоя адвокатска кантора и винаги е за пари.
— Помирихте ли се?
— Горе-долу, но години по-късно. Градчето е малко и между адвокатите обикновено цари разбирателство. Обядвахме заедно пет-шест дни преди убийството му и дори се посмяхме. Кийт беше свястно момче, работеше много. Може би беше прекалено амбициозен. Тя обаче така и не ми допадна, но ми е мъчно за нея. Клетата, да намери съпруга си с размазано лице! А беше хубавец. Даяна го преживя тежко, така и не се съвзе. Продаде сградата и накрая напусна града.
— И оттогава нямате връзка с нея, така ли?
— Никаква.
Той поглежда часовника си, все едно му предстои поредният натоварен ден. Схващам намека. Приключваме разговора и трийсет минути след началото му благодаря и си тръгвам.
18
Брадли Фицнър бил окръжен шериф трийсет и две години, преди да се пенсионира. По време на кариерата си избягвал скандалите и стискал здраво юздите. През четири години или нямал никакви съперници на изборите, или се натъквал на съвсем слаба конкуренция. На поста го заменил негов подчинен, който останал там седем години и се оттеглил поради влошено здраве.
В момента шериф е Уинк Касъл, а кабинетът му се намира в модерна сграда от метал, приютила всички сили на реда — окръжното шерифство, градската полиция и ареста. Пред сградата в покрайнините на града са паркирани десетина ярко боядисани патрулки. Фоайето е пълно с полицаи, чиновници и унили роднини на арестанти.
Въвеждат ме в кабинета на Касъл и той ме поздравява с усмивка и здраво ръкостискане. Около четиресетгодишен е и има непринуденото поведение на провинциален политик. Не е живял тук, когато Русо е бил убит, затова се надявам да не носи бремето на онези дни.
Разговаряме няколко минути за времето и после той пита:
— Куинси Милър, значи? Снощи прегледах делото му. Вие свещеник ли сте?
— Свещеник и адвокат — отговарям и му разказвам накратко за нашата организация. — Поемаме стари случаи на осъдени невинни хора.
— Късмет с този.
Усмихвам се и казвам:
— Всички случаи са трудни, шерифе.
— Ясно. Е, как планирате да докажете, че клиентът ви не е убил Кийт Русо?
— Както винаги, ще се върна на местопрестъплението и ще започна да ровя. Знам, че повечето свидетели на обвинението са излъгали на процеса. Доказателствата са, меко казано, неубедителни.
— А Зийк Хъфи?
— Типичен доносник. Намерих го в затвор в Арканзас и очаквам да се откаже от показанията си. Направил е кариера с лъжи и опровержения, което не е необичайно за тип като него. Кари Холанд вече ми каза истината — излъгала под натиск от страна на Фицнър и прокурора Бъркхед. Предложили й изгодна сделка във връзка с обвинение за продажба на наркотици. След процеса Фицнър й дал хиляда долара и я прогонил от града. От тогава не се е връщала. Джун Уокър, бившата съпруга на Куинси, живее в Талахаси, но засега отказва да ни съдейства. Дала е показания срещу Куинси и е излъгала, защото му била ядосана относно издръжката. Толкова много лъжи, шерифе.
Всичко това е новост за него и той го поглъща с интерес. После клати глава и казва:
— Въпреки това ви чака много работа. Няма оръжие на убийството.
— Така е. Куинси никога не е притежавал пушка. Явно ключът са кървавите пръски по стъклото на фенерчето, което изчезнало загадъчно малко след убийството.
— Какво е станало с него? — пита ме той, а е шерифът.
Би трябвало аз да го питам.
— Вие ми кажете. Официалната версия според Фицнър е, че е унищожено при пожара в склада за веществените доказателства.
— Но вие се съмнявате.
— Съмнявам се във всичко. Вещото лице на обвинението, някой си господин Норуд, изобщо не е виждал фенерчето. Показанията му са възмутителни. — Бръквам в куфарчето си, изваждам документи и ги оставям върху бюрото му. — Това е нашето резюме на делото. Вътре е докладът на доктор Кайл Бендершмит, виден криминолог, който изказва сериозни съмнения относно показанията на Норуд. Виждали ли сте снимките на фенерчето?
— Да.
— Според доктор Бендершмит пръските или петната по стъклото вероятно дори не са от човешка кръв. Освен това фенерчето не е било открито на местопрестъплението. Изобщо не сме сигурни откъде се е взело, а Куинси се кълне, че никога не го е виждал.