Шерифът взема доклада и го разлиства, без да бърза. Когато му омръзва, го подхвърля на бюрото си и казва:
— Довечера ще го прегледам. Какво точно искате от мен?
— Помогнете ми. Ще подам молба за преразглеждане на делото въз основа на нови доказателства. Молбата ще бъде придружена с докладите на нашите вещи лица и клетвени декларации от излъгалите свидетели. Бих искал да възобновите разследването на убийството. Много полезно би било съдът да разбере, че според местните хора не е бил осъден действителният извършител.
— Стига, господин Поуст. Случаят е приключен преди повече от двайсет години, много преди да дойда в града.
— Всички наши случаи са стари, шерифе, стари и вече приключени. Такава ни е работата. Повечето участници в тази история вече ги няма — Фицнър, Бъркхед, а съдията дори е мъртъв. Вие можете да видите нещата от нова гледна точка и да помогнете на един невинен човек да излезе от затвора.
Той клати глава.
— Едва ли. Не си представям да се замеся. По дяволите, до вчера изобщо не съм се замислял за този случай.
— Още по-основателна причина да се замесите. Никой няма да ви обвинява за несправедливост отпреди двайсет години. Ще ви възприемат като почтен човек, който се опитва да постъпи правилно.
— Трябва ли да намерите истинския убиец, за да извадите Милър от затвора?
— Не. Трябва само да докажа невинността му.
Той продължава да клати глава. Усмивките са се стопили.
— Не виждам как ще стане, господин Поуст. Имам предвид, че очаквате да накарам някой от моите хора да зареже активните си разследвания и да се зарови в отдавна забравено убийство. Опомнете се.
— Аз ще свърша трудното, то е моя работа.
— А каква ще е моята?
— Да съдействате. Да не ни пречите.
Той се обляга на стола и сключва ръце на тила си. Гледа тавана, а минутите се нижат. Накрая казва:
— Какво обикновено правят местните власти във връзка с вашите дела?
— Създават ми пречки. Крият улики. Оказват неистов отпор. Оспорват всичко, което заведа в съда. Разбирате ли, шерифе, в тези случаи залозите са твърде големи и грешките са толкова колосални, че никой не иска да си ги признае. Невинни мъже и жени лежат в затвора с десетилетия, а истинските убийци са на свобода и често убиват отново. Извършени са чудовищни несправедливости, но още не мога да открия полицай или прокурор, който има смелостта да признае, че е сгафил. Сегашният случай е малко по-различен, защото виновниците за погрешната присъда на Куинси вече ги няма. Имате шанс да се проявите като герой.
— Не искам да ставам герой. Просто не мога да отделя толкова време. Повярвайте ми, имам си предостатъчно грижи.
— Не се съмнявам, но бихте могли да съдействате и да облекчите работата ми. Стремя се към истината, шерифе.
— Не знам, ще си помисля.
— Само за това ви моля. Поне засега.
Той поема дълбоко дъх — все още не е убеден, не е привърженик на каузата ми.
— Нещо друго?
— Ами има още една дреболия, още едно вероятно парченце от пъзела. Запознат ли сте със смъртта на Кени Тафт? Две години след убийството на Русо.
— Разбира се. Убит е при изпълнение на служебните си задължения. Снимката му е окачена на стената отвън.
— Бих искал да прегледам досието по случая, без да се налага да се позовавам на Закона за достъп до информация и така нататък.
— Подозирате, че това има връзка с Куинси Милър?
— Едва ли, но просто проучвам, шерифе. Такъв е подходът ми, а изненади има винаги.
— Нека си помисля.
— Благодаря.
Шефът на пожарната е лейтенант Джордан, побелял ветеран с увиснало шкембе. Изобщо не е толкова дружелюбен, колкото шерифът. В пожарната, която е на две преки от главната улица, е спокойно. Двама лъскат и бездруго излъскана стара пожарна кола на алеята, а вътре някаква древна секретарка размества документите върху бюрото си. Джордан най-сетне се появява и след кратка и леко напрегната размяна на любезности ме отвежда в тясна стая, натъпкана с картотечни шкафове от средата на миналия век. Тършува известно време и намира чекмеджето за 1988 г. Отваря го, преглежда няколко оръфани папки и изважда една.
— Не беше кой знае какъв пожар, доколкото си спомням — казва и оставя папката на масата. — Заповядайте.
После излиза от стаята.
Навремето шерифството се намирало на няколко преки от тук, в стара сграда, която впоследствие била съборена. В окръг Руис, както и на стотици други места, изобщо не било необичайно веществените доказателства от местопрестъпленията да се съхраняват навсякъде, където се намери празно място или шкаф. Лазил съм по таваните на съдилища и из задушни мазета в търсене на стари документи.