Поради недостиг на складово пространство Фицнър използвал една барака зад шерифството. В папката има черно-бяла снимка на бараката преди пожара. На вратата виси тежък катинар. Прозорци няма. Преценявам на око, че складът е дълъг десетина метра, широк три-четири и висок два и нещо. Снимка, направена след пожара, показва единствено овъглени руини.
Първият сигнал за тревога пристигнал в три и десет през нощта и пожарникарите заварили бараката напълно погълната от пламъци. Угасили огъня за броени минути, но не успели да спасят нищо. Записано е, че причината за пожара е „неизвестна“.
Както твърди Джордан, пожарът не бил „кой знае какъв“. Но фенерчето, намерено в багажника на Куинси, било унищожено. И изчезнало безследно.
Само че докладите от аутопсията, свидетелските показания, скиците на местопрестъплението и снимките били заключени на сигурно място в бюрото на Фицнър. Той разполагал с необходимото, за да може Куинси да бъде осъден.
Засега пожарът е задънена улица.
19
Обаждам се на Кари и Бък веднъж седмично да проверявам какво са решили. Те съзнават, че няма да се откажа, и постепенно се навиват. Многократно уверявам Кари, че не рискува нищо, ако ми съдейства, и помежду ни се установява доверие.
Срещаме се в едно заведение близо до Кингспорт и си поръчваме омлет. Тя прочита клетвената декларация, подготвена от Мейзи, после Бък я преглежда бавно. Отговарям на същите въпроси: какво предстои и така нататък, и след час внимателно увещаване Кари подписва.
На паркинга я прегръщам, а Бък иска да прегърна и него.
Вече сме доверени приятели и аз им благодаря за смелостта да помогнат на Куинси. Кари настоява през сълзи да го помоля да й прости. Вече съм го направил, уверявам я.
Майка ми наследи семейната ферма край Дайърсбърг, Тенеси, моя роден град. На седемдесет и три е и живее сама, откакто татко почина преди две години. Тревожа се за нея заради възрастта й, но тя е по-здрава от мен и изобщо не е самотна. Мама пък се тревожи за мен заради номадския ми начин на живот и отсъствието на сериозна романтична връзка. Неохотно е приела, че изграждането на семейство не е сред приоритетите ми и че едва ли ще я даря с внуци. Сестра ми има три деца, но живеят далече.
Мама не яде животни, разчита на земята. Градината й е легендарна и може да нахрани стотици хора, както и става. Тя постоянно носи кошове с пресни плодове и зеленчуци в местната хранителна банка. Вечеряме домати, пълнени с ориз и гъби, едър бял боб и печени зеленчуци. Въпреки изобилието майка ми яде колкото птиче и пие само вода и чай. Тя е пъргава и енергична, отказва да взема хапчета и докато побутва зеленчуците в чинията си, ме кара да ям още. Тревожи се, че съм слаб, но за себе си само махва с ръка. Знам го от други хора.
След това сядаме на предната веранда и пием ментов чай. Малко се е променила тази веранда, откакто преди много години се възстановявах тук. Разговаряме за онези трудни дни. Споменаваме и Брук, бившата ми съпруга. Двете с майка ми много се харесваха и поддържаха връзка години наред. Отначало мама й се сърдеше, че ме е зарязала по време на нервния ми срив, но накрая я убедих, че раздялата ни е била неминуема още от деня на сватбата ни. Брук се омъжи повторно за предприемач, който се справя добре. Имат четири деца, красиви тийнейджъри, и мама се понатъжава, когато си представя какъв можеше да бъде животът ни. При първа възможност насочвам разговора в друга посока.
Въпреки необичайния ми начин на живот мама се гордее с работата ми, макар да не знае точно как действа наказателното право. Тормози я фактът, че има толкова много престъпления, че толкова много хора влизат в затвора, че толкова много семейства са съсипани. Години ми трябваха да я убедя, че зад решетките има и хиляди невинни. Сега за пръв път имаме възможност да поговорим за Куинси Милър и тя е заинтригувана от историята му. Убит адвокат, непочтен шериф, наркокартел, невинен човек, натопен със съвършено коварство. Отначало не вярва, разпитва ме за подробности. Безопасно е да я запозная с фактите — в крайна сметка седим на тъмна веранда насред Тенеси, далече от Флорида, на кого би могла да каже? А и майка ми умее да пази тайна.
Обсъждаме и останалите ми клиенти: Шаста Брайли, осъдена на смърт в Северна Каролина за умишлен палеж, причинил смъртта на трите й дъщери; Били Рейбърн в Тенеси, осъден въз основа на спорните научни данни относно тъй наречения Синдром на раздрусаното бебе, защото се спънал и паднал, докато носел бебето на приятелката си; Дюк Ръсел в Алабама, който още е със смъртна присъда; Къртис Уолас, осъден в Мисисипи за отвличане, изнасилване и убийство на млада жена, която никога не е виждал; и Джими Флаглър, който бил седемнайсетгодишен умственоизостанал младеж, когато щатът Джорджия го изпратил в затвора до живот.