Тези шест случая са моят живот и моята работа. Живея с тях всеки ден и често се изморявам да ги обсъждам. Насочвам разговора обратно към мама и я питам как върви покерът. Тя играе веднъж седмично с група приятелки и въпреки дребните залози състезанието е ожесточено. В момента е на печалба от единайсет долара и петдесет цента. Уреждат дълговете си по Коледа на веселба, на която се развилняват и пият алкохол — евтино шампанско. С друга група майка ми играе бридж два пъти месечно, но предпочита покера. Участва и в два читателски клуба — в единия са жените от църковното общество, затова се придържат към теологията, а в другия са по-освободените й приятелки, които си падат по популярната литература. Понякога дори по буламачи. Тя преподава в неделното училище, чете на старците в дом за възрастни хора и е доброволка в толкова много организации, че не им знае имената. Току-що си е купила електрическа кола и ми обяснява в подробности как работи.
Няколко пъти годишно Франки Тейтъм й гостува на вечеря. Двамата са близки приятели и тя много обича да му готви. Бил е тук миналата седмица и мама ми разказва за посещението му. Гордее се с факта, че той е на свобода благодарение на мен. И разговорът отново се връща към работата ми. По едно време тя настояваше да се насоча към по-стабилна кариера, може би в истинска адвокатска кантора, само че прекратихме тези разговори. Пенсията й осигурява удобен живот. Майка ми няма дългове и всеки месец изпраща на „Пазителите“ чек за неголяма сума.
Ляга си точно в десет и спи непробудно осем часа. Целува ме по челото и ме оставя на верандата, където с часове седя в хладната притихнала нощ и си представям как клиентите ми спят на тесните нарове зад решетките.
Невинни хора.
20
Преди месец надзирателите нахлуват по сигнал в килията на Зийк Хъфи и намират самоделен нож. Обикновено по време на такива неочаквани проверки откриват наркотици, но се отнасят снизходително. Притежанието на оръжие обаче е сериозна простъпка и е заплаха за надзирателите. Зийк ще прекара известно време в Пещерата — подземен карцер, където пращат провинилите се. Край с мечтата му за предсрочно освобождаване. Напротив, ще удължат престоя му в затвора.
В приемната ме посреща мъж с костюм, някакъв заместник-директор, и заедно с един надзирател ме повеждат през охраната към сграда встрани от затворническия корпус. Заместник-директорът кимва навъсено и вратата незабавно се отваря. Задействал съм подходящите връзки. Слизам по няколко бетонни стъпала и се озовавам в квадратна стая без прозорци. Зийк чака на метален стол с верига на краката, закачена за пода. Помежду ни няма преграда. Ръцете му са свободни и след като се опомня от изненадата, че ме вижда, се ръкуваме вяло.
Когато надзирателят излиза и затръшва вратата, Зийк пита:
— Какво търсиш тук?
— Дошъл съм да те видя, Зийк. Липсваше ми.
Той изсумтява, но не му хрумва подходящ отговор. Затворниците в Пещерата нямат право на посетители. Вадя пакет цигари и питам:
— Ще запалиш ли?
— И още как, мамка му! — отговаря той, внезапно станал отново страстен пушач.
Подавам му цигара и забелязвам, че ръцете му треперят. Той затваря очи и дръпва силно, сякаш се опитва да изпуши цялата цигара с едно ожесточено всмукване. Издухва облак дим към тавана и отново захапва цигарата.
След третия път тръсва пепел на пода и издокарва усмивка.
— Как влезе тук, Поуст? Достъпът е забранен.
— Знам. Имам приятел в Литъл Рок.
Зийк изпушва цигарата до филтъра, угасва я в стената и пита:
— Ще дадеш ли още една?
Паля му втора цигара. Той е блед и изпит, още по-слаб от предишния път, когато го видях, и има нова татуировка на врата. Никотинът го успокоява и треморът постепенно секва.
— Смятат да удължат престоя ти в затвора с няколко месеца, Зийк. Много глупаво от твоя страна да криеш нож.
— Почти всичките ми постъпки са глупави, Поуст. Знаеш го. Умните хора не живеят така.
— Вярно е. Куинси Милър е умен човек, Зийк, но заради теб е зад решетките за дълго. Време е да излезе на свобода, не мислиш ли?
Разменили сме няколко писма след последното ми посещение и сме му пратили още един чек за малка сума. Съдейки по тона на кореспонденцията ни обаче, той явно още не е готов да признае лъжата си. Въобразява си, че контролира крехкото ни общуване, и ще се опита да го манипулира по всевъзможни начини.