— Ами не знам, Поуст. Беше толкова отдавна. Май не помня подробностите.
— Аз съм ги описал в клетвена декларация, Зийк. Искам да я подпишеш. Помниш ли едно старо твое приятелче? Шайнър. Друг наркоман, с когото си лежал в Джорджия.
— Разбира се, че помня Шайнър — отговаря с усмивка. — Голям загубеняк.
— И той те помни. Открихме го близо до Атланта, добре я кара. Много по-добре от теб. Вече е чист и не се забърква в неприятности. Подписа клетвена декларация, в която разказва как двамата сте се хвалили какви успешни доносници сте били. И как си се присмивал на Куинси Милър. И на онова хлапе Престън в Доутан, дето още е в затвора. Според Шайнър ти адски се гордееш с изпълнението си на процеса за убийство в Гълфпорт срещу Кели Морис, която още е зад решетките заради теб. Проверихме всички тези случаи, Зийк, прочетохме протоколите от показанията ти. Този път Шайнър казва истината.
Той се вторачва гневно в мен и изтръсква още пепел.
— Е, и?
— Ами време е да си признаеш и да помогнеш на Куинси. Нищо не ти струва, Зийк, и бездруго няма да излезеш скоро. И както неведнъж съм ти казвал, във Флорида отдавна са те забравили. Пет пари не дават дали ще признаеш, че си излъгал за Куинси.
Той смачква втория си фас и моли за трета цигара. Запалвам му. Всмуква силно, сгъстява мъглата над главите ни и подмята саркастично:
— Божичко, не съм сигурен, Поуст, притеснявам се какво име ще ми излезе.
— Много смешно, но на твое място не бих се притеснявал. Предлагам ти сделка, Зийк, но ще е валидна петнайсет минути, после изчезва завинаги. Както ти казах, имам приятел в Литъл Рок, влиятелен човек, иначе нямаше да седя тук сега. В Пещерата не допускат посетители, нали? Ето какво ти предлагам. Щатът Арканзас смята да удължи присъдата ти с още шест месеца заради ножа. Което прави още двайсет и един месеца в тази дупка. Приятелят ми може да сведе всичко до три месеца. Година и половина ще изчезне яко дим. От теб се иска само да подпишеш клетвената декларация.
Той пафка, тръсва цигарата и ме гледа невярващо.
— Майтапиш се.
— Защо да го правя? Трябва само да постъпиш, както се полага на един свестен човек, макар да знаем, че не си такъв, и Куинси ще излезе.
— Никой съдия няма да го пусне само защото двайсет и няколко години по-късно решавам да призная, че съм излъгал. Стига, Поуст.
— Остави това на мен. Всички доказателства са полезни в такива случаи, Зийк. Сигурно не помниш свидетелката Кари Холанд. И тя е излъгала, само че за разлика от теб вече събра смелост да си го признае. Искаш ли да видиш клетвената й декларация? Храбра жена, Зийк. Крайно време е да се проявиш като мъж и поне този път да кажеш истината.
— Да ти призная, Поуст, тъкмо бях започнал да те харесвам.
— Не си прави труда. Не съм голям симпатяга, пък и изобщо не ми пука дали ме харесваш. Целта ми е да разплета тази мрежа от лъжи, заради която са осъдили Куинси. Искаш ли да съкратя присъдата ти с осемнайсет месеца или не?
— Защо да ти имам доверие?
— От твоята уста думата „доверие“ звучи странно, Зийк. Аз съм почтен човек. Не лъжа. Май се налага просто да рискуваш.
— Дай ми още една цигара.
Паля му четвърта цигара. Вече е спокоен, съобразява и отговаря:
— Тая сделка ще я оформиш ли писмено?
— Не, не става така. Затворите в Арканзас са претъпкани и щатът има нужда от помощ. Арестите също са пълни, в някои килии са по шестима, затова властите се нуждаят от място. Не ги интересува какво ще стане с теб.
— Вярно.
Поглеждам часовника си.
— Отпуснаха ми трийсет минути, Зийк. Времето изтича. Е, споразумяхме ли се?
Той мисли и пуши.
— Колко време ще остана в Пещерата?
— Обещавам ти да излезеш утре.
Той кимва и аз му подавам клетвената декларация. Допускам, че четенето не му е любимо занимание, затова съм използвал прости думи с не повече от три срички. Зийк стиска цигарата в ъгъла на устата и димът пари в очите му, докато той внимателно чете текста. По ризата му се посипва пепел. Изтупва я с пръсти. След последната страница изхвърля фаса и казва:
— Нямам проблем с това.
Подавам му писалка.
— Обещаваш ли ми, Поуст?
— Обещавам.
Най-известният адвокат в Арканзас, който се занимава със смъртни присъди, ми е приятел, с когото работих по друг случай. Съпругата му е братовчедка на щатски сенатор, председател на Финансовата комисия, поради което отговаря за бюджетите на всички агенции, включително на затворите. Не обичам да моля за услуги, защото не мога да предложа почти нищо в замяна, но в този бизнес съм принуден да се обръщам към приятели. Понякога нещо сработва и се получава чудо.