Памуковите поля в Североизточен Арканзас остават зад гърба ми и аз се обаждам на Вики с новината. Тя е на седмото небе и хуква да съобщи на Мейзи.
След като кошмарът с Куинси приключил, Джун се омъжила повторно. Вторият й опит с мъж на име Джеймс Роуд не бил толкова хаотичен като първия, но не продължил дълго. По онова време тя още била развалина — емоционално нестабилна и дрогираща се. Франки откри Роуд в Пенсакола. Той не можел да каже нищо хубаво за бившата си съпруга и след няколко бири разкрил онова, на което се надявахме.
Живеели заедно, преди да се оженят, и през този кратък блажено романтичен период пиели твърде много и пушели крек, но никога пред децата. Джун неведнъж се присмивала на Куинси, когото щяла да ненавижда вечно. Доверила на Роуд, че е излъгала, за да го тикнат зад решетките, и че за това я насърчили шериф Фицнър и прокурорът Форест Бъркхед.
Роуд не искал да се замесва, но Франки умее да бъде настоятелен. Такъв е подходът ни. Установяваме връзка, опознаваме свидетелите, изграждаме доверие помежду ни и не спираме деликатно да им напомняме, че един невинен човек е онеправдан от системата. В конкретния случай — от белите жители на затънтено градче.
Франки уверил Роуд, че не е направил нищо нередно и няма да си има неприятности. Джун е излъгала, а отказва да признае каква огромна вреда е причинила. Убеждава Роуд, че той би могъл да окаже огромна помощ.
В друг бар и след още бири Роуд се съгласява да подпише клетвена декларация.
21
През последните три месеца действаме тихомълком. Дори убийците на Кийт Русо да са узнали, че душим около случая, ние не сме го усетили. Положението се променя, когато подаваме молбата за преразглеждане на делото от името на Куинси Милър.
Писменото изложение, подготвено от Мейзи, е дебело три сантиметра, добре написано и умело обосновано както винаги. Най-напред тя прави на пух и прах показанията на вещото лице Пол Норуд за кървавите пръски. Мейзи оспорва неговата квалификация и изтъква нелицеприятни неща за експерта. В подробности описва седемте съдебни дела, на които той е обвинил погрешен човек, впоследствие оневинен след ДНК тест. Подчертава, че въпросните седем души са излежали общо деветдесет и осем години в затвора, но никой не е бил зад решетките толкова дълго, колкото Куинси Милър.
След като оставя Норуд да се дави в собствената си кръв, Мейзи настъпва с надеждните научни данни и на сцената излиза Кайл Бендершмит. Изтъкната е безупречната му репутация и е съпоставена с тази на вещото лице на обвинението. Докладът му започва с изразяването на недоумение: само фенерчето свързва престъплението с Куинси, а то не е намерено на местопрестъплението. Няма никакви доказателства, че действително е било там по време на убийството, няма и доказателства, че ситните пръски по стъклото му са от човешка кръв. От снимките не е възможно да се заключи дали оранжевите точици наистина са от кръв. Не е възможно да се определи и ъгълът на стрелбата. Учудващо е как убиецът е държал фенерчето, докато е стрелял, ако изобщо го е държал. Възможностите са много. Показанията на Норуд са фактологично неверни и научно необосновани, противоречат на здравия разум и са безотговорни от юридическа гледна точка. Норуд допуска основни факти, за които няма доказателства, и, изправен през неизвестните величини, просто фабрикува още измислици. Обобщеното представяне на заключенията на Бендершмит е впечатляващо, убедително и подкрепено с нови веществени доказателства. Но това не е всичко.
Второто ни вещо лице е доктор Тобаяс Блек, известен криминолог от Сан Франциско. Независимо от доктор Бендершмит доктор Блек изследва снимките и уликите и прочете протоколите от процеса. Той едва сдържа презрението си към Норуд и други от неговата клика. Заключенията му са същите.
Мейзи пише като Нобелов лауреат, а въоръжена с факти, е несломима. Не искам да насочи гнева си към мен, ако някога извърша престъпление.
Тя критикува и разследването, проведено от шериф Фицнър. Позовавайки се на Закона за достъп до информация, Вики се е докопала до архива на щатската полиция във Флорида. В паметна бележка разследващ полицай се оплаква от деспотичните методи на Фицнър и от опита му изцяло да контролира случая. Шерифът не желаел външна намеса и отказвал съдействие.