Поради липсата на веществени доказателства, които да свързват Куинси с престъплението, се наложило Фицнър да ги изфабрикува. Без да уведомява щатската полиция, той издействал заповед за обиск на колата на Куинси и удобно намерил фенерчето в багажника му.
След това изложението се заема с излъгалите свидетели и включва клетвените декларации на Кари Холанд, Зийк Хъфи, Тъкър Шайнър и Джеймс Роуд. Мейзи е сдържана, но почти жестока в отношението си към лъжците и коментира с язвителна непримиримост практиката на американските прокурори да използват показанията на доносници.
След това анализира мотива за престъплението и акцентира върху факта, че така нареченото озлобление на Куинси срещу Кийт Русо е по-скоро измислица, отколкото реалност. Представя клетвена декларация от бивша служителка на рецепцията на адвокатската кантора, която твърди, че си спомня едно-единствено посещение на недоволния клиент, който бил само „леко разтревожен“. Не отправил никакви заплахи и си тръгнал, когато тя го осведомила, че Кийт не е в кабинета си. Жената не помнела второто и по-заплашително посещение, което Даяна Русо бе описала пред съдебните заседатели. Никога не бяха викали полиция. Всъщност нямаше никакви данни служител от кантората да се е оплаквал от поведението на Куинси. Що се отнася до телефонните заплахи, за тях просто нямаше доказателство. Даяна беше осуетила опитите на защитата да се сдобие с данни за телефонните разговори на съпрузите и впоследствие те били унищожени.
Последната част от изложението съдържа показанията на самия Куинси. Тъй като не е свидетелствал на процеса си, сега има шанса да разкаже своята версия в клетвена декларация. Той отрича да има нещо общо с убийството, отрича да е притежавал или стрелял с дванайсеткалиброва пушка, отрича и да знае нещо за фенерчето преди представянето му чрез снимки в съда. Отрича и да е бил в Сийбрук в нощта на убийството. Алибито му е било и си остава старата му приятелка Валъри Купър, която нито за миг не е преставала да твърди, че той е бил с нея в онази нощ. Прилагаме и клетвена декларация от Валъри.
Изложението се състои от петдесет и четири страници, съдържащи ясни и разумни обосновки, и не оставя капка съмнение, поне в съзнанието на почтените служители на „Пазителите“, че щатът Флорида е осъдил не когото трябва. То би трябвало да попадне при начетени и справедливи съдии, които ще се ужасят и ще побързат да поправят колосалната грешка. Само че нищо подобно не се случва.
Подаваме молбата и писменото изложение и чакаме кротко. Три дни по-късно става очевидно, че пресата не проявява интерес, което напълно ни устройва. Все пак случаят е приключен преди двайсет и две години.
Тъй като нямам разрешително да практикувам право във Флорида, се свързваме със Сюзан Ашли Трос, стара приятелка, която ръководи проект „Невинност“ в Централна Флорида. Името й е първо в списъка на адвокатите, над моето и на Мейзи. Екипът ни вече е публично достояние.
Изпращам на Тайлър Таунзенд копия от подадените в съда документи с надеждата да отговори.
В Алабама Чад Фолрайт удържа обещанието си да стовари тежестта на закона върху мен, а не върху истинския убиец. Подава оплакване за нарушена професионална етика до Адвокатската колегия на Алабама, чийто член не съм, и до същата в Джорджия, където е регистрирано разрешителното ми да практикувам право. Чад иска да ми бъдат отнети правата заради компрометиране на улики. Задето съм взел за изследване един пубисен косъм.
И преди съм преживявал подобно нещо. Досадно е и понякога плашещо, но не мога да забавя темпото. Дюк Ръсел все още лежи в затвора заради Марк Картър и този факт ме държи буден нощем. Обаждам се на моя приятел адвокат в Бърмингам. Засърбяват го ръцете за битка. Мейзи ще се погрижи за оплакването на Чад в Джорджия.
Намирам се в заседателната зала на втория етаж и преглеждам купчина отчаяни писма, когато чувам вика на Мейзи. Хуквам надолу по стълбите и влизам в кабинета й, където заварвам двете с Вики да се взират в екрана на лаптопа й. Съобщението е със странен шрифт, почти нечетлив, но съдържанието му е съвсем ясно.
Молбата ви, подадена в окръг Пойнсет, е интересно четиво, но изобщо не споменава Кени Тафт. Може би той не е бил застрелян от наркотрафиканти, може би е знаел твърде много. (Това съобщение ще изчезне пет минути след като го отворите. Не може да се проследи, не си правете труда.)
Зяпаме глуповато това съобщение, докато то бавно избледнява и страницата остава празна. С Вики се връщаме по местата си и се вторачваме в стените. Мейзи трака по клавишите и накрая оповестява: